Трябва ли да ни е страх от Google?

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ *

Трудно е да се определи рожденият ден на една корпорация. Google например предпочита да празнува своя на 25 септември. Преди 16 години някъде около тази дата Лари Пейдж и Сергей Брин, състуденти по информатика в Станфорд, най-после дават ход на отдавна замислената си интернет-търсачка. Първоначално тя се нарича BackRub, ползва сървърите на университета и има стотина потребители.

       Името GOOGLE е умишлена транслитерация на числото гугол (googol) – единица със сто нули отзад

ДНЕС СКРОМНОТО НАЧИНАНИЕ НА Пейдж и Брин е не само предпочитаното средство за изследване на интернет (над 90% от търсенията в Европа се падат на Google), но и една от най-колосалните корпорации в света, с пазарна оценка близо 400 милиарда долара и с над 46 000 служители. Всъщност Google все повече наподобява Big Brother - но не в модерната му интерпретация на телевизионно сборище на простаци, а в стария, зловещ смисъл на Оруеловия Голям брат.

Google е навсякъде: в търговията, в туризма, в развлекателната индустрия, в космическите изследвания. Не му е достатъчно, че се е настанил в компютъра и телефона ви. Иска да присъства също във вашите хладилник и печка, иска да ви упътва, когато пътувате, и дори да кара колата ви вместо вас.

Това вездесъщие започва да притеснява все повече хора. И поражда едно явление, което медиите на Запад нарекоха "гугълфобия" – страх от Google. Цели страни, например Германия, вече страдат от него. Но най-интересното е, че и най-тежките жертви на гугълфобия продължават да ползват услугите на Google. И дори, на някакво ниво, да изпитват симпатия към компанията. По един удивителен начин тя успява да е едновременно заплашителна грамада, засенчила хоризонта, и верен приятел в ежедневието.

         Безобидното уж снимане на улици, необходимо за услугата Google StreetView, също навлече на компанията искове за нарушени лични свободи

ГЛАВНАТА ПРИЧИНА за недоволство срещу Google, поне в Европа, засяга така нареченото "право да бъдеш забравен". Маниакалната страст на търсачката да складира информация създава проблем на все повече хора. Ако сте кинозвезда и в интернет изтече нещо от личния ви живот – голи снимки или пикантни разкрития – вероятно ще ви се прииска да ги махнете. Ако в миналото ви има някаква сянка, ще ви се иска тя да не излиза най-отпред при всяко търсене с вашето име.

Идеолог на "правото да бъдеш забравен" е един австрийски професор от Оксфорд, на име Виктор Майер-Шьонбергер. През 2009 той обобщи проблема в книгата си "Delete: Достойнствата на забравянето в дигиталната ера" (The Virtue of Forgetting in the Digital Age). По-голямата част от информацията за нашето минало може да ни навреди – било в професионалния, било в личния живот, казва професорът. Навремето тази информация се събираше само за определени индивиди, и се съхраняваше на труднодостъпни места от тайните служби. Днес такава информация се трупа за всеки от нас и е само на няколко клавиша разстояние.

ИСПАНСКИЯТ АДВОКАТ Марио Костеха се сблъска с подобен проблем и създаде сложен прецедент. През 1998 местен вестник съобщил, че домът на Костеха ще бъде продаден заради финансовите му затруднения. После обаче адвокатът успял да погаси задълженията си. Но дори и години по-късно при търсене в Google се появявала статията за банкрута му.

Накрая изнервеният Костеха даде под съд и вестника, и Google. Испанските магистрати отхвърлиха иска му срещу вестника, понеже той просто е съобщавал вярна за онова време новина. Но прие иска му срещу Google и постанови, че всеки гражданин има право да забрани на търсачката да свързва името му с неща, които са "неточни, ирелевантни или впоследствие са станали ирелевантни". През следващите две години Google получи над сто хиляди искания от хора, желаещи да бъдат "забравени", и уважи около половината.

АКО СЕ ЗАМИСЛИТЕ, ПРОБЛЕМЪТ Е ОЧЕВИДЕН. При някои хора това "забравяне" защитава личната им свобода. Но при други то може да се използва за потулване на информация от обществен интерес. The New York Times предупреждава, че прецедентът Костеха може "да подкопае свободата на пресата и свободата на словото". В САЩ по принцип гледат на всички посегателства срещу Google като на цензура. Но и американците се трогнаха от историята на един баща от Калифорния, чиято най-голяма дъщеря бе обезглавена при катастрофа. Снимки с обезобразеното тяло на момичето някак стигнаха до интернет и нещастният баща направи всевъзможни отчаяни опити да ги премахме, преди трите му по-малки дъщери да са ги видели. Неуспешни опити, както се оказа.

От Google с известно основание възразяват, че те не създават информацията, а само я съхраняват. Да им държиш сметка за нея е горе-долу същото като да съдиш библиотечния шкаф заради некоректното съдържание на някоя от книгите. Но какво става, ако променим малко аналогията и разглеждаме търсачките като обществени библиотеки? В края на краищата спокойно можем да държим сметка на библиотеката, ако по рафтовете й се търкалят порнография или хитлеровата Mein Kampf.

Изобщо казусът е противоречив и е трудно да си съставим категорична позиция по него. Вероятно тя ще се избистри постепенно, с течение на времето. А дотогава забравете за правото да бъдете забравени.

"КЛЕПТОМАНИ НА СЪДЪРЖАНИЕ", каза по адрес на Google Рупърт Мърдок през 2009. В страни като Германия и Италия издателите водят съдебни процеси срещу търсачката, която според тях извлича рекламни приходи от факта, че предлага линкове към тяхно съдържание.

Главният изпълнителен директор на Google Eрик Шмид (на снимката) възразява, че ползата е в двете посоки – всеки месец търсачката насочва към новинарски сайтове близо 4 милиарда посещения.

ИМА И ДРУГИ ПРИЧИНИ ЗА "ГУГЪЛФОБИЯ". Колосалният успех на компанията претъпка касите й със свободен капитал (около 60 млрд. долара към момента) и отключи една все по-мащабна експанзия във всички сфери на живота. Още през 2011 Лари Пейдж начерта стратегията с така наречения "тест на четката за зъби". Искаме Google да развива нови услуги, които човек да ползва поне по два пъти всеки ден – също като четката за зъби, заяви Пейдж. Оттогава компанията се е вторачила в ежедневните ни нужди и все по-активно нахлува в тях.

Google агресивно навлиза в туристическия сектор – със системи за самолетни резервации (Flight Search), за търсене на хотели. С Maps и Streetview компанията все повече измества от пазара традиционните производители на навигационни устройства, да не говорим за добрите стари туристически карти.

Операционната система Android й даде огромно предимство при мобилните устройства. В последните години Google непрекъснато придобива по-малки компании – често на стряскащо висока цена. За Nest Labs, производител на термостати и детектори за бита, бяха броени 3.2 милиарда долара – десет пъти над годишния й оборот. Google има инвестиции в роботика (Boston Dynamics) и мобилни устройства (Motorola Mobility). Освен това е сред пионерите в разработването на самоуправляващи се автомобили. Заплахата от поява на свръхмонополист в множество сфери едновременно изглежда все по-реална. Неслучайно политици като германския вицеканцлер Зигмар Габриел настояват Google да бъде разделена на поне няколко автономни компании.

        Google Maps и приложенията й са сериозен конкурент на по-традиционните навигационни системи

ПРОМЯНА В ГЛАВИТЕ? Но и свободната конкуренция, и личните данни са дреболия в сравнение с промените, които Google (и интернет като цяло) предизвикват в мозъците ни.

Един приятел се оплака наскоро, че не може по никакъв начин да приобщи сина си към своето дългогодишно хоби – колекциониране на автомобилни моделчета. "Децата вече не събират нищо", казва той.

Досега не успявахме да преценим ефектите от интернет върху мисленето ни, защото принадлежим към поколение, което отрасна преди появата му и просто се приспособи към него. Но при децата ни ще е различно.

Примерът с колекционирането е много добър: за едно дете от интернет-епохата е безсмислено да трупа вещи, когато те са винаги на разположение и могат да бъдат поръчани с няколко кликвания с мишката.

И ТОВА НЕ ВАЖИ САМО ЗА ВЕЩИТЕ. Събирането на домашна библиотека изглежда все по-безсмислено. Знанията са достъпни по всяко време онлайн, защо ни е нужно да ги притежаваме? И, като стана дума за това, нужно ли е също да ги запаметяваме? Възможно ли е интернет, който увеличи толкова драстично достъпа ни до информация, всъщност да ни прави по-необразовани и по-глупави? Американският писател Никълъс Кар развива подобна теория (вижте The Shallows: What the Internet Is Doing to Our Brains, и също The Big Switch: Rewiring the World, From Edison to Googlе). Според него колкото по-лесно достъпна е информацията, толкова по-повърхностно подхождаме към нея: "Някога бях водолаз в морето на думите. Сега се плъзгам по повърхността, сякаш съм върху водни ски".

Разбира се, възможно е да става дума за класическия страх от новото, за същото чувство, което някога караше лудитите да се борят за унищожаване на всички машини (оттогава машините направиха живота ни по-богат, по-лесен и несравнимо по-дълъг). Самият Кар припомня за Сократ, който протестирал срещу писането, защото прехвърлянето на знанието от главите ни върху камъка или листа щяло да ни направи умствено лениви.

Възможно е и ние сега да мърморим срещу новото просто защото не можем да го разберем напълно. А може и да сме прави, и да се окажем представители на последното интелигентно поколение на Земята. Няма как да преценим отсега. Но след време може да го проверим в Google.

---

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 51 / 2014