Текст ЕМИЛ ИВАНОВ *
Сгради, подаващи се над облаците - звучи като научна фантастика. А всъщност е въпрос само на още четири години. През 2018 по план ще бъде завършен първият небостъргач, надхвърлящ границата от един километър. Kingdom Tower в Саудитска Арабия ще измести сегашния първенец – Бурж Халифа в Дубай, с неговите „скромни“ 829 метра. Трудно е дори да осъзнаем за каква височина става въпрос. През по-голямата част от ХХ век най-високата сграда в света беше "Емпайър Стейт Билдинг" в Ню Йорк - 381 метра. Хора припадаха от ужас, щом се окажеха на площадката му за наблюдение. А сега си представете три "Емпайър Стейт Билдинг" един върху друг, и ще разберете какво ще представлява Kingdom Tower.
Бъдещата Kingdom Tower в Джеда, Саудитска Арабия
ПЪРВИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ на ХХI век донесоха революция в схващанията ни за високите сгради. Небостъргачите, които доскоро спираха дъха ни, вече не намират място в класациите.
Обяснението е просто – ако днес в градовете живеят 3.5 млрд. души, през 2050 година те вече ще са 6.3 милиарда. Това означава, че всяка седмица през следващите години градовете ще се сдобиват с по 1 милион нови жители.
Затова надпреварата към небето не забавя ход и за миг. Азия и Близкият изток все повече изместват в периферията САЩ, които допреди 15 години имаха почти вековно първенство по отношение на небостъргачите. Когато всички вече задействани проекти бъдат завършени, най-високата сграда на Америка - нюйоркският One World Trade Center - ще е едва 17-а по височина в света. И единствената в цялото Западно полукълбо, която ще намери място сред първите 40 небостъргачи на планетата. Най-много от тях ще се издигнат в Китай.
ВСЕ ПО-ДРЪЗКОТО ПРОТЯГАНЕ КЪМ НЕБЕТО няма как да се случи без пробив в строителните технологии. Финландският производител на асансьори Kone вече обяви, че след десетгодишни разработки е създал система, която би трябвало да може да вдигне асансьор на височина един километър. Това постижение надхвърля два пъти досегашните възможности и се дължи на смяната на традиционните стоманени кабели с такива от въглеродни влакна, които са едновременно по-здрави и по-леки.
Стоманените въжета в асансьор за 400-метрова сграда тежат около 18 650 кг, докато новият материал UltraRope за същото съоръжение ще тежи едва 1 170 кг.
Асансьорът с него би бил с 45% по-лек, отколкото с въжета от стомана. Освен че налагат по-малко потребление на енергия, въглеродните влакна са и двойно по-трайни от стоманените.
По-леките и по-здрави въжета означават, че основният ограничаващ фактор в строителството на все по-високи небостъргачи ще стане цената. С достатъчно голям бюджет вече ще бъде възможно да се построи сграда с височина дори една миля (1.6 км).
Фотография: SHUTTERSTOCK
Но дори и с въжета от въглеродни влакна асансьорите едва ли ще се движат по цялата дължина от фоайето на входа до панорамната зала на върха. В момента най-бързият асансьор в света, произведен от Toshiba, е инсталиран в небостъргача Тайпе 101 и превозва пътниците от земята до покрива за 30 секунди със скорост 15 метра в секунда. Скоростта на асансьора в Бурж Халифа е 9.8 м в секунда. През 2014 Mitsubishi планира да монтира в китайската Shanghai Tower новите най-бързи асансьори, които ще се движат с 18 метра в секунда. Система за контрол на въздушното налягане ще предпазва пътниците от увреждане на слуха, а друга ще потиска вибрациите.
ДУБАЙ, ВСЕПРИЗНАТИЯТ ЛИДЕР в реализирането на зрелищни строителни проекти, се готви за още по-амбициозно предизвикателство. Динамичната кула (Кулата Да Винчи), която емирството планира да построи на височина 420 м, ще бъде първият небостъргач в света, чиято по-голяма част ще бъде произведена предварително в завод и транспортирана до строителната площадка. Това ще позволи цялото строителство да приключи за едва 22 месеца. Всъщност по-особеното в този проект е, че това ще е и първият небостъргач в света, който променя формата си постоянно. Осемдесетте подвижни етажа на сградата ще се въртят с максимална скорост от 6 метра в минута и за 90 минути ще могат да се завъртат на 360 градуса. Цялата сграда ще се захранва с енергия от вятърни турбини и соларни панели, а излишъкът от произведеното от тях електричество ще е достатъчен за още пет сгради с подобни размери в околността. Идеята за уникалния проект бе обявена за първи път през 2008, но финансовата криза и сривът на имотния пазар в Дубай я оставиха на заден план. Сега като че ли инвеститорският интерес се възобновява.
ПЪРВАТА НЕВИДИМА КУЛА, която се строи в южнокорейския град Инчеон в момента, трябва да покаже на света какво означава южнокорейско новаторство, обясняват проектантите й. Ефектът ще бъде постигнат чрез поставянето на серия от 18 оптични HD камери на три нива по височината на кулата. Шестте камери на всяко ниво ще приемат сигнали от околните гледки, след което образите ще се обработват дигитално и ще се сливат, за да се получи един панорамен изглед. След това редици от LED екрани срещу всяка камера ще прожектират гледката върху стъклената фасада, създавайки илюзия, че кулата се слива с небето.
ВЕРТИКАЛНИ МЕТРОСТАНЦИИ и гари, които се издигат на стотици метри в небето, обещават да облекчат задръстванията в градовете. Идеята за Hyper Speed Vertical Train Hub е на английските проектанти Кристофър Кристофи и Лукас Мазараса. Според техния проект кабинките, които ще се задвижват с магнити, ще се изкачват по фасадата на сградата, завъртайки се така, че пътниците да остават в изправено положение, подобно на принципа на виенското колело.
ПРЕЗ 1885 THE NEW YORK TIMES настоява за ограничаващо законодателство по отношение на високото строителство и мрачно прогнозира, че “ако улиците се напълнят с осеметажни сгради, половината от обитателите им ще бъдат лишени от слънчева светлина, а децата им ще залинеят като цветя, израснали в мазе”. „Нужен е само един варварин с достатъчно пари и лудост“, възкликва с негодувание и The Real Estate Record and Guide 12 години по-късно, когато „безочлив собственик на имоти“ предлага да построи значително по-висока сграда в Ню Йорк.
Днес подобни възражения едва ли ще се чуят в най-големите световни градове. Както написа Time, небостъргачите са като кадилаците за държавите и проектантите - красиви на вид, но и създадени да впечатляват съседите. Оказва се, че всъщност значителна част от съвременните гигантски постройки остава неизползваема и е продукт единствено на суетата. Бурж Халифа, най-високата сграда в света, построена от човешка ръка, би отстъпила по височина на цели 11 европейски небостъргача, ако от нейните 829 м се извадят негодните за използване 244 метра. Като цяло Обединените арабски емирства се оказват държавата, подхождаща с най-голяма суета по отношение на сградите – средно 19% от тяхната височина служи единствено да впечатлява околните.
Тайванската "Тайпе 101" бе най-високата сграда в света по-малко от четири години
И ДОКАТО ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА извисяването на поредната най-висока сграда в света е повод за гордост, има и такива, които виждат в него причина за притеснение.
През 1999 анализаторът от инвестиционната банка Dresdner Kleinwort Андрю Лорънс създаде Индекса на небостъргачите, според който строителството на свръхвисоки сгради често е знак за наближаващ икономически срив.
Най-добрият пример е краят на 20-те години на миналия век, когато безпрецедентен бум в строителството на небостъргачи е последван от Голямата депресия. Empire State Building, завършена през 1929, не успява да намери достатъчно наематели за помещенията си в продължение на 40 години. Sears Tower в Чикаго е завършена точно навреме за петролната криза през 1974, а кулите Petronas в Малайзия се появяват след срива на местната фондова борса през 1997. До откриването на Canary Wharf през 1991 лондонският пазар на търговски имоти вече е в рецесия. Най-пресният пример е Дубай, който построи гора от офиси, хотели и апартаменти в небето, преди да изпадне в тежки финансови затруднения и да бъде спасяван от съседа си Абу Даби, за да не фалира.
За тази тенденция има лесно обяснение, потвърждава и американският икономист Марк Торнтън - най-високите сгради в света се строят по време на подем, когато кредитите са лесни, цените на имотите скачат до небесата, а оптимизмът побеждава реализма – три характеристики на балони, готови да се спукат. Дали все пак не става въпрос за случайност? Отговорът на този въпрос изглежда най-важен за Китай, който строи 53% от общо 124 небостъргача, разработвани в света в момента.
---
* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 46 / 2014