Злато привлича стотици хора към българските реки

Злато привлича стотици хора към българските реки

Повече от 2000 години след като древните траки, изработили изисканите си златни бижута в България, стотици хора отново гребат реките й с надеждата да станат богати в най-бедната страна в ЕС, пише AFP.

Една дузина мъже и жени са влезли до колене в река Тунджа, която се намира в централната част на страната. Наведени над зелените си тигани старателно мият чакъла, търсейки точици от благородния метал.

"Този район трябва да бъде богат, защото траките са го избрали за своя столица." - обясни 59-годишната Милка Ганева, докато сортира камъни с мъжа си близо до язовир Копринка.

Потопени под водите на гигантския язовир, построен по времето на комунизма, са руините на Севтополис - древната столица на тракийската цивилизация, известна със златните си бижута и други сложни предмети, изработени от изобилните богатства на реките.

Официално от 2009г. около 1500 българи практикуват златотърсачество. Те дори имат своя асоциация.

"Златото винаги е било там. Не е случайно, че региона, в който сега се намира България, е люлката на тракийската цивилизация." - коментира ръководителят на сдружението 52-годишният Кирил Стаменов.

Стаменов казва, че "блясъкът на златото" сега "привлича хора от всички сфери на живота, особено в бедната страна."

Възможностите за задоволяване на страстта изглеждат неограничени в страната - "почти всички български реки са златоносни", се казва в доклад на правителството, публикуван през август. 

"Идваме веднъж седмично и за две години сме намерили около осем грама. Когато съберем 20 грама ще направи красиви амулети за късмет на внуците." - посочва Ганева.

/Снимка: Архив/