Б. Петров: Налице е срастване на надзорна, парична и фискална политика в Европа

Б. Петров: Налице е срастване на надзорна, парична и фискална политика в Европа

Борис Петров коментира в студиото на Investbook лошо представилата се италианска банкова система след прегледа на активите и стрес теста на ЕЦБ от 2014г. Липсата на икономически растеж и на инвестиции и устойчив ръст на частния сектор доведе до натрупване на голям размер на лоши кредити, който по различни оценки варира между 13-14% в края на 2014, като за по-малките кооперативни банки достига почти 20%, обясни Петров. Това са едни критични нива, защото рентабилността на италианските банки е една от най-ниските в Европа, измерена с нетния лихвен марж плюс приходите от таксите и комисионни към общо лихвоносните активи, тя се колебае в границите от 1-1,5%, което не позволява на банките да заделят достатъчно провизии, така че банките да се защитаваш от големия размер на лоши кредити.

Миналогодишният стрес тест и проверката на активите на банките бяха важен елемент от създаването на Банковия съюз. Обхватът беше 85% от активите на банковия сектор, прегледът на качеството на активите беше първата крачка, докато стрес теста беше втората стъпка, допълни финансистът. Тези две проверки е важно обаче да бъдат сравнени с други и резултатите от тях, за да могат да се тълкуват, а именно - оценката в САЩ от 2014г. от ФЕД беше за капиталов дефицит около 3%, в Испания стрес теста през 2012г. посочи 3,9% дефицит, Европейският банков орган с първия стрес тест през 2011г. даде дефицит от 2,1%. Докато този от миналата година на ЕЦБ отчете цели 4% дефицит, може да кажем, че е два пъти по-строг, коментира финансистът.

Италианските банки са едни от тези с най-голям дял на италианки ценни книжа в своите активи. Именно намесата на ЕЦБ с програмата за покупка на ДЦК съществено повлия за спадане на доходността респективно покачване на пазарната им стойност от втората половина на 2014г. И така, поскъпвайки цената на италианските ценни книжа, те генерират един положителен резултат за италианските банки, който компенсира  в голяма степен ниската рентабилност на техните кредитни операции и по този начин позволява капиталовия дефицит във времето да бъде намален, допълни Петров. Практически в момента е налице смесване на регулаторна и монетарна политика, смята експертът, включително и с фискалната политика. Защото политиката на ЕЦБ води до подобряване капиталовата позиция на италианските банки, но също така и намалява и разходите за лихви, които правителството плаща за обслужване на държавния си дълг.

Що се отнася до гръцките банки, които бяха вторите най-лошо представили се миналата година, финансистът коментира, че е важно да не забравяме, че те са подкрепени от Европейския фонд за финансова стабилност, както и програмата ELA за извънредна ликвидна подкрепа на банките от ЕЦБ. Именно по нея ЕЦБ не увеличи тавана при последното си заседание, което според Петров е знак, че ЕЦБ губи търпение и оказва натиск за по-бързо постигане на споразумение между кредиторите и Гърция. Според него Гърция ще остане член на еврозоната, но трусове до сключването на споразумение не са изключени.

Цялото интервю в студиото на Inevstbook с водещ Дориана Ранкова, може да видите тук: