Г-н Ерсек, бил ли сте в България?
Да. Няколко пъти съм посещавал страната. Имам специална симпатия към България, защото тя е тясно свързана с моята кариера. Когато преди 15 години започнах в Western Union отговарях точно за България, заедно с Турция, Кипър, Израел и Гърция.
Тогава беше много трудно. Трябваше да образоваме и хората, и институциите за това как работим, какви мерки срещу прането на пари взимаме, как правим паричните трансфери… Нямахме лицензи.
След това започнах да отговарям за все повече неща и сега мога да кажа, че съм посетил вече 89 държави. Отворих за бизнеса държави като Таджикистан. Ние бяхме първата международна компания там.
Когато посещавате страната ни, какви тенденции забелязвате при паричните трансфери? Счита се, че българската диаспора е един от най-големите инвеститори в България с парите, които изпраща.
България сега е в много по-добра ситуация отколкото преди. Но много хора я напуснаха, в търсене на нови възможности. Това правят повечето от нашите клиенти – напускат страните си и търсят друго място, където да изпозлват уменията си и да помагат на семействата си.
Имигрантите по света са 200 милиона. Те изпращат 500 млрд. долара обратно у дома на годишна база. България е част от тази тенденция.
Следващата стъпка в страната ви определено е дигиталната среда.
Бъдещето принадлежи на едно по-малко „кеш“ общество. Ще се изпращат пари чрез смартфоните и ще се получават в електронните портфейли.
Но в същото време кешът няма да изчезне. Ако някой се опитва да ме убеди в това, няма да се съглася. Как давате бакшиш в заведение? С кредитна карта? С iPhone? Не, правите го с кеш. Парите в брой си остават най-лесния начин за покупка на стоки или плащане на услуги.
Също така централните банки ще продължат да печатат пари и никога няма да се откажат от това да контролират монетарната политика. Така че кешът няма как да изчезне.
А какво е мнението ви за Bitcoin?
Вярвам на „Bit“, но не вярвам на „coin“!
Първата част е много добра – това е система, която в реално време трансферира стойност. Но втората част – „coin“ – как може някой да го издава, без участието на централните банки?
Знаете ли – кой създаде първия Bitcoin? Western Union! Когато пращате пари от Виена до Виетнам, например, вие държите валутата в ръцете си. В офиса тя се превръща в дигитална валута и моментално се материализира във Виетнам. Това е точно тази част „bit“, за която говорих.
Нека поговорим за конкуренцията, която срещате от световните технологични гиганти. Facebook, например, въвежда възможността за изпращане на пари между приятели…
Тези компании са добри конкуренти. Но това, което те правят са плащания вътре в страната и с една и съща валута. Когато говорим обаче за трансгранични плащания, нещата стават по-трудни.
Много социални медии чукат на нашата врата и казват мога ли да изпълнявам международни транзакции, използвайки платформата на Western Union.
Ние имаме най-голямата система срещу пране на пари по света. Около 10 хил. от нашите служители, или 25% от цялата работна сила на компанията, изпълнява дейности, свързани с това. Имаме системи, наблюдатели… Ние не харесваме мръсните пари. Защото ако по някакъв начин трансферираме такива финанси ще си имаме проблем с регулатора и край с лиценза ни.
Значи вие третирате Google, Facebook или Apple по-скоро като партньори, отколкото като конкуренти?
Абсолютно. Тя изграждат своята база данни, отчитайки социалното поведение. Те добре знаят какво правиш, какво харесваш. Така маркетингът и таргетингът стават по-лесни.
Сега един любопитен въпрос - доколкото знаем, над 50% от клиентите на Western Union са жени. В едно предишно интервю, Вие казвате, че жените изпращат и харчат пари по-мъдро от мъжете. Защо смятате така?
Парите, които получават жените чрез нас отиват на първо място за образованието на децата им. Родителите искат да осигурят по-добър живот на своите деца и са готови на всички саможертви. Стоят в продължение на месеци и години в чужбина, без да ги виждат, за да могат да изпратят повече и повече пари.
Хората разсъждават така – моето дете трябва да учи, някой ден да получи магистърска диплома и да бъде шефът.
Жените, благодарение на майчинския си инстинкт, правят тази инвестиция в образованието, без да се замислят.
В много от развиващите се държави, не толкова в Европа и България, образованието е лукс. То струва много скъпо за хората. Във Венецуела, Перу или Виетнам това е сериозен проблем.
Какъв е съветът ви за успешен бизнес към българските предприемачи или към тези от Балканския полуостров?
Смятам, че понякога вярата в тях самите не е достатъчно силна. Нямат самочувствие. Образователната система на Балканите работи добре. Хората от този регион са по-образование от тези в Южна Америка или Азия, например. Често повтарям на младите хора, че много важна част от успеха в бизнеса е просто да си кажеш „Да! Мога да го направя!“.
Новото поколение е различно. Глобализацията е по-силна от всякога. И бизнесът трябва да го разбере.
Но това не е познатата глобализация от последните две десетилетия. Сега във фокуса ни трябва да са развиващите се пазари.
Трябва да разберем Малайзия, Индонезия, трябва да се интересуваме от Мексико и Южна Америка, от Египет. Разбира се Китай и Индия са на първо място, но не подценявайте и Бангладеш.
Най-успешните държави на бъдещето ще са тези с население от около 100-150 млн. души. Защото те са много по-гъвкави от по-големите държави, но в същото време вътрешното търсене остава силно.
В Европа, не само на Балканите, хората лесно се превръщат в песимисти. Светът не е лесен. Икономическата ситуация е трудна. Конкурентоспособността се постига с много усилия. Но това е шанс за този, който е различен.
Интервю на Красимир Кирев