КФН предлага отпадане на задължението за публикуване на тримесечни отчети

КФН предлага отпадане на задължението за публикуване на тримесечни отчети

Комисията за финансов надзор (КФН) предлага да отпадне задължението да се публикуват междинни финансови отчети за всяко тримесечие. Това е записано в мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗИД на ЗППЦК), публикуван за обществено обсъждане на страницата на надзорната институция до 6 юли, пише Investor.bg.

Предложението за премахване на изискването спрямо листнатите на борсата дружества да публикуват междинни тримесечни финансови отчети е с цел намаляване на административната и финансова тежест за емитентите - малки или средни предприятия, и едновременно с това да не се допуска прилагането на двоен стандарт спрямо по-големите емитенти.

Предвижда се обаче задължение за публично разкриване на шестмесечни финансови отчети за дейността на емитентите. Запазва се и досега съществуващото задължение за оповестяване на годишните финансови отчети на емитентите, пише още в мотивите.

Сред предложенията е и срокът, в който емитентът е длъжен да осигури на разположение на обществеността годишния финансов отчет и годишния консолидиран финансов отчет за дейността си, да бъде удължен от 5 на 10 г. Същият срок е предвиден и по отношение осигуряването на разположение на шестмесечните финансови отчети.

В съответствие с изискванията на европейска директива, която се транспонира в родното законодателство. от 1 януари 2020 г. годишните финансови отчети на емитентите следва ще се изготвят в единен електронен формат за отчитане в съответствие с регулаторни технически стандарти, чието приемане от страна на Европейския орган по ценни книжа и пазари тепърва предстои.

Предстоят новости за централните депозитари, лицата, които управляват фондове за рисков капитал или фондове за социално предприемачество и фондове за дългосрочни инвестиции.

Според мотивите на вносителите досегашната правна регламентация на Централния депозитар, съдържаща се в гл. 9 на ЗППЦК, се нуждае от цялостно преразглеждане, тъй като европейската директива, която се въвежда, уеднаквява и поставя пряко приложими правила относно лицензирането и надзора на централните депозитари на ценни книжа в Европейския съюз. Целта на регламента е да позволи на централните депозитари на ценни книжа да предоставят услугите си на трансгранична основа без да е необходимо да съблюдават различни набори от национални изисквания.

В регламента е предвидено, че когато централните депозитари на ценни книжа предоставят услугите си, включително чрез създаване на клон, в държава членка, различна от тази, в която са установени, компетентният орган в тяхната държава членка по произход носи основната отговорност за надзора върху тях. Централни депозитари на ценни книжа, установени в трети държави, също следва да могат да предлагат своите услуги на територията на Европейския съюз, включително чрез създаване на клон.

Централните депозитари на ценни книжа следва да изготвят прозрачни правила за управление, с които от една страна да се гарантира отчитането на интересите на акционерите, ръководството и служителите си, а от друга страна - да се гарантират интересите на ползвателите, които обслужват, гласят мотивите.

„За всяка система за сетълмент на ценни книжа, управлявана от централен депозитар на ценни книжа, следва да се учреди комитет на ползвателите, който да им даде възможност да консултират ръководния орган на централния депозитар на ценни книжа по основните въпроси, оказващи въздействие върху тях, като на този комитет следва да бъдат осигурени инструменти за изпълнение на функциите му“, пише още там.

Предвижда се още създаването на процедура за разглеждане на жалби, подадени срещу действия на централните депозитари на ценни книжа.

Промените задължават лицата, които управляват фондове за рисков капитал или фондове за социално предприемачество, да осъществяват дейността при спазване изискванията на Регламент (ЕС) № 345/2013 и на Регламент (ЕС) № 346/2013, както и да се регистрират от КФН по реда на чл. 14 от Регламент (ЕС) № 345/2013, съответно на чл. 15 от Регламент (ЕС) № 346/2013. Предвиждат се глоби и имуществени санкции в размери, съответно от 10 000 до 20 000 лв. и от 40 000 до 100 000 лв., за нарушение на всеки от двата регламента.

КФН ще води води публични регистри за лицата, които управляват фондове за рисков капитал или фондове за социално предприемачество. Регулаторът ще води и публичен регистър за лицата, които управляват фондове за дългосрочни инвестиции.

Лицата, които управляват фондове за дългосрочни инвестиции, да осъществяват дейността при спазване изискванията на Регламент (ЕС) № 2015/760, както и задължение тези лица да получават разрешение за управление на фонд за дългосрочни инвестиции от КФН при спазване на изискванията на чл. 5 и по реда на чл. 6 от Регламент (ЕС) № 2015/760. Предвиждат се глоби и имуществени санкции в размери съответно от 10 000 до 20 000 лв. и от 40 000 до 100 000 лв. за нарушение на регламента, става ясно от мотивите към ЗИД на ЗППЦК.

Със законопроекта се предвижда допълнително хармонизиране на изискванията за разкриване на дялово участие по гл. 11 от ЗППЦК. Въвеждат се изисквания по отношение на санкциите, като се разширяват правомощията за налагането им при неизпълнение на задължението за разкриване на информация и дялово участие.

Освен това се предлага уведомления за започнато производството по прилагане на принудителни административни мерки да става и чрез електронна поща.

Със законопроекта освен промени в ЗППЦК са предвидени промени и в редица други закони – Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за пазарите на финансови инструменти, Търговския закон, Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за кредитните институции, Закона за особените залози и други.