Руски експерт: Меморандумът между Гърция и Русия за Турски поток не поражда задължения

Съдбата на подобни спогодби зависи, на първо място, от позицията на Турция

20.06.2015 | 14:29 Редактор:
Руски експерт: Меморандумът между Гърция и Русия за Турски поток не поражда задължения
Руски експерт: Меморандумът между Гърция и Русия за Турски поток не поражда задължения

Виждаме, че подписаният документ, не е споразумение, не е договор, в него няма нищо конкретно. Това е декларация за взаимно уважение - една хартия, която по скоро може да се оцени като знак на вежливост, но сключването на същинския договор още е твърде далече.

Страните се задължиха да подпишат тъй наричаната „Пътна карта“, която да ги доближи до подписването на споразумението. Работата е в това, че съдбата на подобни спогодби зависи, на първо място, от позицията на Турция, а доколкото е известно турците не искат да пускат през своя територии газопровода „Турски поток“ в Гърция, те естествено искат Газпром да открие газоразпределителния хъп  на тяхна територия.

Още по темата

Турция не иска този хъб на бъде на гръцка територия по политически причини, и ако Турция се съгласи  на теория  да пропуска газ транзитно в Гърция е възможно да подпишат и договор с гърците. Ако това не се случи този меморандум ще си остане едно хвърчащо листче. 

Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ на БНР руският газов експерт Михаил Крутихин  по повод подписания между Гърция и Русия меморандум за продължението на „Турски поток“ на гръцка територия.

Според него не може да става дума за риск, тъй като в документа не фигурират никакви задължения. Истински риск би имало, ако Русия започне да дава пари на Гърция, която никога няма да може да върне.

Изявленията на Путин и на чиновниците на Газпром говорят, че “Южен поток” засега като проект е окончателно отписан, коментира Крутихин.

Виждаме, че руската страна официално обяви, че предишната версия на “Южен поток няма да  съществува и се появява нещо ново. В случай, че изведнъж възникне газоразпределителен хъп в Турция, тогава България ще може  води преговори за покупка за руски газ  от този хъп, но това отново ще бъде политическо решение. Сега е трудно да се каже дали от търговска гледна точка то ще бъде оправдано, защото маршрута за транспорта на газа ще бъде по-дълъг и е възможно газът да е по-скъп.

Експертът вярва, че на теория е възможно Европа да се освободи от енергийната си зависимост от Русия.

„Теоретически мисля, че да - Европа ще може да го направи, но не веднага, за това ще са и необходими най-малко  две-три години и дори повече. Но няма смисъл да се освобождаваш от зависимост. Защото зависимост съществува, когато няма алтернатива, ако в Европа наистина построят многобройни интерконектори през границите, и ако има възможност да се купува газ от други източници във всеки един момент без има риск  за възможността да  получава газ от алтернативни източниците , мисля, че Европа ще може да се купува газ и от „Газпром“ и от други доставчици.

Наскоро каза един от ръководителите на компания „Бритиш петролиум“  каза, че в интерес на Газпром би било да съдейства за изграждане на мрежа от терминали за приемане на втечнен газ в Европа. Ако европейците знаят, че във всеки момент  имат възможност да купуват от алтернативен източник на газ, те спокойно ще могат да купуват газ от Русия, знаейки, че притежават предпазна въздушна възглавница. В този случай  това вече няма да се нарича зависимост”, изтъква той

Санкциите на Европейския съюз и американските санкции силно са засегнали руския нефтено- газов отрасъл, коментира Крутихин.

„На първо място, защото днес руските компании нямат възможност да получават така наричаните „дълги пари“ – или дългосрочни инвестиции. Финансовите санкции се оказаха най-тежки. Разбира се, че има начини някои от тези забрани да бъдат заобиколени, но все едно парите не постъпват в онези количества, които са необходими за развитието на проектите.

Руските банки не са в състояние сами да финансират големите проекти, а сега отказват да ги финансират и китайците, европейците и американците. Освен това  са наложени ограничения върху работата на чуждестранните компании . Например в арктическия шелф и в близко време няма да видим развитието на наши нефтогазовите проекти”, казва още руският експерт.