Ролята на Китай в спада на доларовите резерви до 11,5 трлн. през март

"Една устойчива тенденция, която наблюдаваме през последните няколко месеца от края на миналата година, са продажбите на долари от страна на централните банки. Целта е да се компенсират изходящите капиталови потоци и да се стабилизират местните валути.

Известно е, че централните банкери не обичат да виждат резки движения и сътресения на пазарите.

Затова съществуват и валутните резерви.

Именно тези резерви обаче намаляват с доста бързи темпове.

Те достигат 11,5 трилиона долара  към края на март в сравнение с рекордните 12 трилиона, достигнати през август миналата година.

Ефектите се чувстват най-силно в развиващите се пазари, тъй като паричното предлагане там се свива.

Еврото също се влияе негативно от това, а освен всичко друго тези процеси могат да намалят и търсенето на американски облигации.

Трябва да отбележим също така, че американският долар, който беше една от основните движещи сили на валутните пазари през последната година и промени значително баланса на силите, може би изкривява донякъде тази статистика.

Защото движенията на "зелените пари" принудиха централните банкери да предприемат по-активни действия"

Каква е ролята на Китай в промяната на резервите?

"Китай изигра много сериозна роля.

Знаем, че страната държи най-големите валутни резерви в света, както и най-голямото количество американски облигации.

И именно Китай, заедно с държавите износители на суровини, допринесоха най-много за спада на глобалните валутни резерви.

През декември тези на Китай намаляха до 3,8 милиарда долара спрямо рекордните 4 трилиона, отчетени през юни.

В Русия наблюдаваме същите процеси, Саудитска Арабия и Япония са понижили валутните си резерви с по 10 милиада долара от август насам.

По всичко личи, че централните банки предприемат мащабни действия, за да успокоят колебанията на валутните пазари"