ИПИ предлага 20% от подоходния данък да отива за общините

Автоматично пренасочване на една пета от приходите от подоходния данък към общинските бюджети на принципа “парите следват личната карта“ препоръчват от Института за пазарна икономика (ИПИ) в свой доклад „Регионални профили: Препоръки за развитие 2015”.

Преотстъпването трябва да е автоматично и по постоянен адрес на данъкоплатеца. Този подход дава възможност на гражданите, които имат постоянен адрес в една община, но живеят и работят в друга, да определят къде да се насочват част от данъците им – съответно като променят или оставят непроменена адресната си регистрация.

С оглед на високата задлъжнялост на някои общини е оправдано приемането на преходен период, в който преотстъпеният ресурс да се разходва само за местни капиталови инвестиции или за покриване на стари задължения, препоръчват от ИПИ.
В средносрочен и в дългосрочен план може да се премине към поделяне на подоходното облагане между държава и общини или дори към пълното преотстъпване на подоходното облагане на общините, пише още в доклада.

От института препоръчват също да се създадат стимули за местните власти да работят в посока повишаване на инвестиционната активност.

Докато на практика всички общини работят за усвояването на европейски средства (с различен успех), то много малка част могат да се похвалят с реални действия за привличането на чуждестранни инвеститори, изтъкват икономистите. Според тях по-тясното обвързване на приходите на общините с икономическата активност в техните граници ще създаде стимули за по-активни действия в посока привличането на инвестиции.

Трансферите от централния бюджет в общия случай продължават да доминират над собствените приходи на общините.

Единствените изключения от това правило са столицата и няколко курортни общини, в които собствените приходи превишават 50% от приходите, припомнят от ИПИ.

В доклада се правят също и препоръки относно пазара на труда, отбелязва Investor.bg. Според икономистите трябва да се отчитат регионалните различия при формулирането на национални политики.

Така например решенията за повишаване на минималната работна заплата или осигурителната тежест следва да се взимат след отчитане на ефектите върху по-слабо развитите региони в страната. Размерът на минималната работна заплата като дял от средната заплата варира в много широки граници на областно ниво: от 29% за София-столица до 60% за Видин през 2013 г., пише в доклада.

Препоръчва се също подобряване на качеството на програмите на пазара на труда, което може да се постигне чрез постоянен мониторинг и оценка на програмите за субсидирана заетост и преквалификация. Създаването на регистри, проследяващи последващата трудова и професионална реализация на бенефициентите, би дало нужната обратна връзка за качеството на програмите и тяхната ефективност. На база на така получената информация и направените анализи ще могат своевременно да се актуализират параметрите на програмите.

Необходимо е също така да се пренасочи вниманието от програми за директно създаване на заетост към програми за подкрепа на заетостта и стимулиране на предприемачеството в унисон с добрите практики в ЕС.

Третата препоръка в доклада относно трудовия пазар е въвеждането на гъвкави методи за законно полагане на сезонна заетост.

Според ИПИ в България не съществува достатъчно гъвкав модел за регулиране на заетостта с кратка продължителност. Режимът на сключване и регистриране на срочни трудови договори следва да бъде облекчен, за да позволи на работодателите, които имат спешна нужда от работна ръка, да я наемат своевременно и в съответствие с нормативните изисквания. Въвеждането на типови условия за наемане на „дневни работници” и поддръжката на електронен регистър ще помогне за изваждането от сивия сектор на част от трудовите правоотношения, особено в сферата на селското стопанство и туризма, пише в доклада.