Девет български фирми на Салон д'Агрикюлтюр в Париж

19.02.2015 | 17:08
Девет български фирми на Салон д'Агрикюлтюр в Париж

България ще участва за пети път на Международното изложение за селско стопанство в Париж. Le Salon D'Agriculture се открива в събота на 21 февруари 2015 и ще работи до 1 март.

Девет фирми и министърът на земеделието Десислава Танева ще представят селскостопанското производство от България, съобщава правителственият пресофис.

На държавния щанд "ще се предлагат баница, кисело мляко и млечни продукти, био вино, розови продукти, патешки пастети, сладка, био плодове, млечен и черен шоколад ръчна изработка с био роза дамасцена и др".

Министър Танева ще се срещне с френския си колега, Стефан Льо Фол.

 

Изложението на Порт дьо Версай е много престижно и се следи с голям интерес от френската публика.

Пощите ще пуснат специална марка, организаторите разиграват на търг покани за вход, а France 3 си построи студио на място, за да предава в продължение трите дни на форума.

Фондация Б. Бардо готви протест в събота, 21 февруари против новите мерки за насърчаване на интензивното земеделие, които Льо Фол се кани да обяви.

 

Още по темата

Основните теми през февруари за ЕС в областта на земеделието.

ГМО

В момента се очаква одобрение на 13 регистрации за внос на генно-модифицирани фуражи в ЕС.

Брюксел не е одобрявал внос на нови ГМО в общността от година.

ЕС силно зависи от вноса на царевица и соя главно от Южна Америка, където се отглежда много ГМО.

Индустриални групи смятат, че забавянето може да доведе до недостиг на фуражи и да предизвика смущения в търговията, ако бъдат открити следи от неоторизираните за внос ГМО сортове.

Президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер участва в семинар по въпроса за ГМО на 5 и 6 февруари в Женвал, до Брюксел, след която стана ясно, че през април може да се разгледа процедурата по разрешаване на вноса на генно-модифицирани храни.

Въпросът с ГМО е едно от големите препятствия за новата комисия Юнкер.

 

Търговия

Последният кръг търговски преговори от TTIP между ЕС и САЩ се проведе в Брюксел на 2-6 февруари. По земеделските въпроси не бе отбелязан голям напредък, но и двете страни се насочиха към по-голямо регулаторно сътрудничество, съобщава Брюксел.

И двете страни ще признаят взаимно стандартите и контрола си, ще премахнат необходимостта от повтаряне на тестовете и ще намалят разходите.

Стандартизирането на регулаторните въпроси между САЩ и ЕС ще улесни търговията със земеделски продукти и ще облекчи работата на компаниите, занимаващи се с преработка на храни за износ.

Главният преговарящ от ЕС за TTIP Игнасио Гарсия Берсеро каза, че сътрудничеството няма да доведе до понижение на стандартите за безопасност, защита на потребителите и околната среда.

Ето какво каза той на пресконференция в началото на февруари 2015:

"Нека подчертая отново - нищо от това, което правим на преговорите не предвижда никакво понижение на нивото на защита за европейските и американските граждани що се отнася до околната среда, защита на потребителите, безопасност или друга цел на политиките".

Всяка промяна в ГМО законодателството винаги е била много строго следена в ЕС.

Комисията настоява, че не е възможно да се свържат двете системи по отношение на генетично-променени продукти, понеже двата законодателни процеса са различни.

Следващият кръг от преговорите TTIP ще се проведе във Вашингтон през април, 20-24.

Нов кръг преговори ще има в Брюксел преди лятната ваканция, 13-17 юли 2015.

Комисарят по земеделието Фил Хогън тази седмица е във Вашингтон, за да обсъди подновяването на износа на европейско телешко за САЩ, висококачествени продукти и продължаващите търговски преговори.

 

Общата земеделска политика

Брюксел вече събира много повече данни от страните-членки за начина, по който се прилага CAP.

Комисията предложи годишен таван върху най-високите преки плащания към фермерите, 150 000 евро.

Само девет страни ще приложат този таван на доброволен принцип.

11 страни ще прехвърлят средства от преките плащания към развитие на селските райони.

Пет страни - главно от новите страни ще прехвърлят средства от развитие на селските райони към преки плащания.