Искрен Пенчев: Дълговата политика в България трябва да е консервативна

Искрен Пенчев: Дълговата политика в България трябва да е консервативна

Ефектът върху увеличаване на дълговото бреме върху реалната икономиката е изключително сложен и комплексен процес, но трябва да е ясно, че механизмите в България за инвестиране на новия дълг са изключително ограничени и те са сведени основно до фискалния елемент от макроикономическата политика, коментира в Сутрешния блок на Bulgaria On Air икономистът Искрен Пенчев. В тази връзка той подчерта, че поради действащия валутен борд в България паричното търсене и предлагане се определя от пазарното търсене „и затова ми се струва, че дълговата политика трябва да е изключително консервативна“.

Той направи коментара по повод одобрената на ниво бюджетни комисии идея за теглене на нов заем в размер на 16 млрд.лева.

Министерството на финансите „достатъчно ясно обясни, макар и не съвсем навреме, че емисията цели  покриване на стари задължения и остава един остатък от близо 2 млрд., който се планира да покрие дефицити до 2017,“ коментира Пенчев. - „Струва ми се, че можеше доста по-добре да бъде обяснено на гражданите за какво става въпрос“, заяви още той.

По думите му не е изненада, че предложението е направено в последния момент, тъй като  „в България това е маниерът на работа – и той трябва рано или късно да бъде променен.“

Според него дискусиите в парламентарните комисии няма да повлияят върху пласирането на емисиите, „още повече, че там е заложен един сравнително консервативен таван на лихвата“. „Предполагам, че там се заложено очаквано повишаване на лихвите в глобален мащаб и затова е заложен таван 10%. Но трябва да споменем, че се планира в началото тези емисии да бъдат прихванати на външен дълг, а през 2017 да има леко балансиране на вътрешен и външен дълг,“ заяви още Пенчев.

Той подчерта, че от гледна точка на това, че министерството дава една ясна перспектива за бюджетната рамка до 2017 (моментът за търсенето на нов заем -бел.ред.) е подходящ и това, което наричаме бюджетен риск в известна степен се минимизира. От друга страна, обаче не е ясно все още тези дефицити, които се планират до 2017 как ще бъдат балансирани с по-добро управление на приходите. Очевидно политиците в България трудно се справят със съкращаване на разходите и в този смисъл някак си трябва да видим по-добро събиране а приходите. Тъй като практиката с дефицитите трябва да бъде преустановена,“ посочи още Пенчев.