Макнали: След няколко години петролът може да стигне 200 долара за барел

Макнали: След няколко години петролът може да стигне 200 долара за барел

Боб Макнали е основател и президент на консултантската компания Rapidan Group, която предлага услуги в сферата на енергийните пазари. Макнали коментира пред Bloomberg на какво се дължи спадът в цената на петрола през последните няколко месеца и какви са очакванията му за бъдещето на петролния пазар. Вижте цялото интервю с него:

Джонатан Феро, Bloomberg: Смятате ли, че 200 долара за барел е невероятна цена? Колко далеч сме от нея?

Боб Макнали, президент на Rapidan Group: Не мисля, че сме чак толкова далеч. Ще отнеме няколко години да достигнем до такова ценово равнище. Все по-ясно се очертава, че отново сме навлезли в цикъла с покачвания и сривове в цената на петрола. ОПЕК, в лицето на Саудитска Арабия, абдикира от ролята си на организация, балансираща пазара. Това което ще научим, или по-скоро ще научим отново, е нещо, което сме забравили от 20-те години на миналия век. Когато петролният пазар не е ръководен от някой, който манипулира предлагането – да го наречем с истинското му име – манипулация на предлагането – цената на петрола е изключително волатилна. Смятам, че ще се приближим до 30 долара за барел преди да стигнем до 200. Щом обаче унищожим предлагането, което сме на път да направим, и ръстът в търсенето се върне, а световният БВП започне отново да расте здравословно, няма да се изненадам на цени от 140, 150 или 200 долара за барел.

Джонатан Феро: Производството на петрол в САЩ е на рекордни нива от около 9 милиона барела на ден. Броят на действащите сонди обаче намалява. Възможно ли е това да е водещ индикатор?

Боб Макнали: Да, има намаление на капиталовите разходи в тази сфера в САЩ и някои от компаниите, които работят в сектора обявиха подобни ходове, както и че ще намалят броя на служителите си. Има такава тенденция. Не забравяйте обаче, че през 2008-2009 броят на действащите сонди в Тексас падна с две трети. След това обаче отново се покачи. Петролната индустрия в САЩ е гъвкава. Отличителната черта на добива на шистов петрол в САЩ е, че той може бързо да се свива и увеличава в сравнение с другите методи за добив на петрол. Броят на действащите сонди обаче ще се увеличи с възстановяването на цената на петрола.
Джонатан Феро: През последните няколко месеца ми казваха, че 60 долара за барел е най-ниската цена, която производителите на шистов петрол в САЩ могат да понесат. После ми казаха 50 долара, границата постоянно падаше. Каква е границата за тези производители всъщност?

Боб Макнали: Пада все по-ниско. 50, 40 долара за барел и дори по-ниско. Ефективността в добива се увеличава по-бързо отколкото цената на петрола спада. Това прави добива печеливш дори при по-ниска цена на пазара. Шистовият добив става все по-евтин. Все пак не можем да генерализираме, защото има много различни производители. Вероятно най-ниската цена, която могат да понесат е между 40 и 90 долара за барел, но тази граница пада и вече е изненадващо ниска. Що се отнася до предлагането обаче, откакто цената на петрола започна да пада през септември-октомври, EIA преразгледа в посока нагоре размера на предлагането в САЩ. На практика докато цената падаше, предлагането в САЩ растеше. Затова намаляването на броя на действащите сонди за добив на петрол вероятно ще започне да се усеща в предлагането чак през втората половина на 2015 г. и 2016 г.

Джонатан Феро: За мен е шокиращо колко много време ни трябваше да го осъзнаем. Вече всички споделят визията за 2020-та след като цената падна с 50-60%. Не си спомням обаче много хора през юни да казват, че имаме проблем със свръхпредлагането и че цена от 100 долара за барел е абсурдна, че петролът ще падне до 50 долара за барел. Как можахме да не разберем това толкова дълго време?

Боб Макнали: Мисля, че аномалията се получи между 2011 г. и 2014 г. Тогава слабата волатилност в цената на петрола се дължеше на спокойния ръст в БВП, не слаб, но умерен, и на сериозните намеси на централните банки. Тези намеси потискаха волатилността във всички класове финансови активи. Предлагането на петрол в САЩ се увеличаваше и цената му едва се задържаше около 115 долара за барел. Това, което се промени късно през лятото на миналата година беше БВП за второто тримесечие. EIA започна миналата година с очакване за ръст в търсенето на петрол от 1,4 милиона барела на ден. През второто тримесечие обаче очакваният ръст падна до 0,6 милиона барела на ден. Ръстът в търсенето отслабна. Тогава пазарът се обърна към Саудитска Арабия, искайки да балансира пазара.  Саудитска Арабия и ОПЕК обае отказаха. Ето това се промени. Първо Либия се върна на пазара и създаде свръхпредлагане, после пазарът очакваше ОПЕК да направи нещо, но от ОПЕК заявиха, че не искат да свият предлагането, а че искат да се намали добива на шистов петрол, на петрол в Русия, а освен това имаше разногласия вътре в ОПЕК. Пазарът беше шокиран, което доведе до сериозния спад в цените.