Над 60 хиляди българи ще плащат по-високи осигуровки от догодина. Това се случва след преговори, между синдикатите и работодателите за минималните осигурителни прагове за 2015–та година. Така минималният осигурителен доход става 524 лева и 55 стотинки. За кой това е добра новина и за кого не е?
В 21 икономически дейности вече е договорен ръст на осигурителните прагове от 2 до 8 на сто. Вече са сключени 9 споразумения за 21 икономически дейности, в които се осигуряват 632 831 работещи. Те представляват 33 на сто от всички заети. Със сигурност това е добра новина за работещите.
Добра ли е обаче за социалната ни система и за родния бизнес?
Според Българската стопанска камара НЕ Е. Особено през тази година.
„Предвид освен всичко друго и на нестабилността в икономическата ни ситуация в България. Вие знаете, при една нестабилна ситуация най-уязвим е работодателят, защото именно той ще понесе негатива от някакво непремерено решение.“- заяви Кирил Желязков от БСК.
Проверка на България Он Ер показа, че докато за една част за българския бизнес по-високите минимални осигуровки влияят положително, за друга съвсем не е така. Сравнихме сектора за преработка на плодове и зеленчуци с пивоварната индустрия. Първите така и не стигат до договаряне. Причината – в браншовата им организация членуват над 200 фирми, с различни приходи и разходи и плащащи различни заплати на работниците си. Съвсем различно е при пивоварната индустрия.
„Там са няколко предприятия, обозрими като възможности и финансови нива на загуби. И там, когато те се договарят е ясно за целия сектор, че те се договарят за тези нива и че те ще се спазват от работодателя.Този механизъм на договаряне на минималните осигурителни доходи практически не съществува в другите европейски страни. Но той е важен за нас до толкова, до колкото е елемент от социалната риторика.“ - обясни Желязков.
Най-голям ръст на минималния осигурителен праг през 2015-та ще има в сектор "Производство и преработка на месо от домашни птици" - 8 на сто, следван от сектор "Производство на автомобили " – 7 на сто. В търговията е постигнат ръст от 6%.
От БСК поддържат тезата, че праговете влияят негативно върху заетостта, особено за ниско квалифицираните работници. Причината е, че договорките за минималния осигурителен доход щели да доведат до замразяване на заплащането на ниско квалифицираните работници. А това пък като цяло ще се отрази негативно върху пазара на труда и българската икономика.
Репортаж на Борислав Петров: