Министър Горанов: Здравната система е в състояние на свободно падане

Министър Горанов: Здравната система е в състояние на свободно падане

Здравната система е в състояние на свободно падане и има риск секторът да изпита затруднения в края на годината. Това отбеляза министърът на финансите Владислав Горанов на форума "Здравната реформа: бизнес диагноза", организиран от КРИБ.

"Има реален риск здравната система в края на годината да изпита доста сериозни затруднения от текущото й финансово състояние, затова искам още отсега да алармирам, като финансов министър, че случващото в сектора е в състояние на свободно падане и това неминуемо ще се прояви в следващите няколко месеца, ако много бързо не се вземат спешни мерки." -  обясни финансовият министър. 

От 2009г. насам, публичните финанси в частта здравеопазване нарастват с изключително бърз темп, спрямо общото икономическо развитие на държавата и номиналното нарастване на БВП, подчерта министър Горанов.

"2009 г. е приключила с 2,600 млрд. лв. разходи за здравеопазване, а 2014 г. - с близо 4 млрд. лева. Това означава, че 30-40% е номиналният ръст на разходите за сектора, но не наблюдаваме такъв ръст в нито в инфлацията в страната, нито в БВП." - подчерта министър Горанов.

Анализът, на който акцентира финансовият министър показва, че това нарастване на разходите за здраве ще постави сериозен въпрос за натиск на здравеопазването върху другите сектори, които финансира правителството и ще бъде предизвикателство за решенията, които много бързо трябва да бъдат взети.

Друг проблем, който министър Горанов дефинира, е че през 2014 г., спрямо 2013 г., общото нарастване на приходите по консолидирания бюджет е около 440 млн. лв., почти същата сума е и общото нарастване на разходите за здравеопазване, отчетени в 2014 година.

"Това означава, че цялото допълнително изземване през бюджета е съпоставимо с увеличението на консолидираните разходи за здравеопазване. Не случайно и 2014 г. приключи с доста сериозен консолидиран дефицит." - заяви министърът на финансите.

Владислав Горанов категорично заяви пред представителите на бизнеса в здравеопазването, че "всички усилия, които полага министър Москов, трябва да бъдат подкрепяни, за да може много бързо възможните мерки за балансиране на системата, в съответствие с възможностите на обществото, да бъдат реализирани".

Проблем в тази посока, посочи министър Горанов, е популизмът, който надделява в дебатите около здравната реформа, нежеланието да се идентифицира реалният проблем и темпото на реформата, което не се постига.

"Реалният проблем е изключително неефективната система на здравеопазването, не признаването на това обстоятелство води до ескалиране на проблемите и до твърде високата цена, която българското общество плаща за относително същото качество." - каза финансовият министър.

"Общо разходите за здравеопазване през 1998 г. са били 810 млн. лв., а сега са 4 млрд. лв., но осезаемо не е подобрен достъпът и качеството на услугата." - посочи като пример финансовият министър.

Очертава се недостиг от около 200 млн. лв. в бюджета на НЗОК и за 2015 г., независимо от големите нива на разходи, които се генерират година след година в системата, прогнозира министър Горанов. Той предупреди, че НЗОК е инструмент за финансиране и разпределение на ресурса на хората от здравноосигурителни вноски, но има голям риск те да не стигнат, за да се покрият потребностите на касата. 

Междувременно премиерът Бойко Борисов подчерта, че не може всяка година да се искат допълнително 300-400 млн.лв. за здравеопазване. По думите му за здравната система ежегодно се дават 8 милиарда лева - публични и частни средства.

Ако трябва ще дам още 8 милиарда, защото здравето няма цена, добави Борисов и посочи, че е готов "да отреже от магистралите само и само гражданите да са доволни от здравеопазването", цитирано от БТА.

В момента се извършват 10% съкращения на разходите в министерствата и на този фон НЗОК няма как да иска пари, отбеляза премиерът. Той се обърна с молба към работодателите и индустриалците да подкрепят реформата на министър Москов, а по този начин и цялото правителство. 

От своя страна здравният министър Москов посочи, че реформата в здравеопазването ще се осъществява чрез поставени цели. Той представи презентация защо се прави реформата в здравеопазването.

Според презентацията България е на първо място по неблагоприятни основни здравно-демографски показатели от всички държави-членки на ЕС, а също така:

• Висока обща и преждевремена смъртност;
• Висока детска смъртност;
• Ниска продължителност на живота и на живота в добро здраве;
• Отрицателен естествен прираст;
• Застаряване на населението;
• Висока заболеваемост и болестност от хронични заболявания;
• Високи нива на временна и трайна неработоспособност;

​Общата смъртност в България нараства от 9.1 на 1000 през 1970 година на 14.4 на 1000 през 2013 година. 

По данни на Recent demographic developments in Europe (база данни на Евростат) по показателя „обща смъртност”, България се нарежда на последно място из между всички страни на ЕС (средно за ЕС през 2012 г. тя е била 9,7 на 1000 население).

Страната ни все още не може да намали детската смъртност до нивото на показателя, достигнат от страните от ЕС през 1995 г. В момента показателят детска смъртност в България е  2 пъти по-висок от средноевропейския показател и 3 пъти по-висок от показателя в страни като Норвегия, Австрия, Чехия, Холандия и др. 

През 2013 г. средната продължителност на живота в България достига средно-европейските показатели за 1980г. Разликата в продължителността на живота между българския и средноевропейския гражданин нараства 2 пъти - от 3 на 6 години.

Показателят на преждевременната смъртност (относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията) запазва нивото си от около 22-23% т.е. почти всяко четвърто умиране в страната е на лице, ненавършило 65 години. При мъжете преждевременната смъртност е 2 пъти по-висока (29.8% при 14.2% за жените). 

Между 1995 и 2012 г. общите разходи за здравеопазване са се увеличили от 5,2 на 8 % от БВП, като средствата за здравеопазване на глава от населението са се увеличили от 82 на 566 щ. дол. (6,9 пъти). Според данни от Националните здравни сметки през 2012 г. в България са били изразходвани за здравеопазване около 6,3 милиарда лв. 

Съставът на разходите за здравеопазване се е променил:

• През 2012 г., публичният дял от общите разходи за здравеопазване представлява 51,4 % (основно за сметка на НЗОК), в сравнение с почти 74 % през 1995 г. 
• Частните разходи за здраве са се увеличили от 26 % през 1995 до 48,6 % през 2012 г.

Най-голям дял от разходите на НЗОК и тези, които имат най-голяма тежест  в общия ръст, са средствата за болнична помощ и лекарствени продукти. 

Към 2014 едва 18% от публичните средства са изплатени за извънболнична и дентална помощ и медико диагностични дейности, като този дял постоянно намалява (от 23% през 2009 до 18% през 2014).