България е на последните места сред държавите от НАТО по разходи за отбрана

България е на последните места сред държавите от НАТО по разходи за отбрана

Разходите за отбрана в процентно отношение към БВП нареждат страната ни сред последните държави в НАТО, показват подробните сравнителни данни за последните години. Това сочи докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Р България за 2014 г., внесен от МС и представен пред НС, предаде БТА.

В абсолютна стойност те са само 117 лв. /60 евро/ годишно на глава от населението, което е 5 и повече пъти по-малко от средните стойности в сравнение със съюзните страни от алианса, а като цяло - 10 пъти по-малко от Гърция, се посочва в документа.

1,38 на стои от военния бюджет са заделени за модернизация на армията през 2014г., като същият процент, съгласно 3-годишната финансова рамка, през 2017 г. ще е намален още - до 1,12%, което е недопустимо, подчертават от МО. 

Направен е и анализ на подготовката на сухопътните войски, ВВС и флота, на основа на изпълнените 236 от различен мащаб национални и 71 международни учения.

В изпълнение на мисията на въоръжените сили "Подкрепа на международния мир и сигурност" през 2014 г. БА е участвала в 12 операции по поддържане на мира зад граница с 1043 офицери, сержанти, войници и цивилни служители.

Проведени са 167 оперативно-тактически акции по спасяване и евакуация на хора и материални ценности при наводнения в страната, гасене на пожари, обезвреждане на боеприпаси, прочистване на терени и медицинска евакуация. В посочените дейности са участвали 1771 военнослужещи и 443 единици военна техника.

Оказана е и значителна помощ на държавните органи за овладяване на засиления миграционен натиск.

Анализът на МО за състоянието на въоръжението и бойната техника, инвестиционните проекти, утилизацията, окомплектоването с личен състав, военно-образователната система се обвързва с предстоящото представяне на нова Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г. и нов План за развитие на Въоръжените сили. 

Докладът завършва с 9 водещи приоритета за военното ведомство през 2015 г. Той бе приет от парламента с 98 гласа "за" и 8 - "против".

Пленарният дебат бе фокусиран върху недофинансирането на армията, остарялата техника и необходимостта от дългосрочна програма за развитието на въоръжените сили.

Янко Янков от ДПС обърна внимание на факта, че недокомплектоването по отношение числеността е около 3000 души.
Той допусна, че ДПС ще бъде против увеличаването на възрастта за пенсиониране в системата. 

За техниката в много случаи имаме нужда не от модернизация, а от реанимация, защото е застрашен живота на военнослужещите, които я използват, подчерта Янков. Според него трябва да се преразгледа дали има полза от двойното подчинение на ВПК, част от който е в ресорите на икономическото ведомство, част - на МО

Недостатъчният финансов ресурс означава постоянно отлагане на целите и неизпълнение на ангажиментите, заложени в рамките на членството ни в Североатлантическия пакт, отбеляза Ангел Найденов от БСП. От 55 цели за периода 2014 -2028г. 38 са от преходни години и партньорите по това оценяват колко струва думата ни и планирането ни, предупреди той.  В същото време, според цифрите, цитирани от Найденов, разпределението на средствата във въоръжените сили е 75 към 21 към 4 - т.е. заплати - текуща издръжка, вкл. учение, - операции. Тези 4 на сто трябва да са минимум 15%, смята депутатът. И продължи - за модернизация са нужни не по-малко от 200 млн. лв. на година до 2028 г, а сега се заделят едва 50 млн.лв. годишно. 

Милен Михов от ПФ отново припомни идеята за възстановяване на задължителното военно обучение.

От 2000 г. досега държавата ни е отделяла много пари за отбрана, през 2000 г. са . били 2,89 на сто от БВП, за 2014г. - 1,35%, отбеляза Валентин Радев /ГЕРБ/. Според него обаче големият въпрос е в ефективността на системата, тъй като за периода са вложени повече от 2 млрд. лв. в отбраната, но това не е довело до такива способности на БА, каквито, по думите на Радев, искаме.