В последните години, в България започнахме плавно увеличение на минималната работна заплата. Резултатът от това размразяване и повишаването на разликата между линията на бедността и минималното заплащане в страната, в един по-дългосрочен план, ще внесе смисъл в работата, като такава и ще оттласне голям сегмент от обществото от порочната практика за живот на социални помощи. Това подчерта по време на изказване в рамките на неформален съвет на министрите на труда и социалната политика от страните-членки на ЕС, българският министър Ивайло Калфин.
В тази връзка той изрази категорично становище, че схващането на ЕК за обвързване на минималната работна заплата единствено с продуктивността, не е достатъчно. Министърът изтъкна, че при разглеждане на минималната работна заплата трябва да се отчетат по-широк кръг от фактори, между които икономическата ситуация в конкретната страна, значението, което подобно увеличение би имало за трудовата активност, данъчните промени, социалното подпомагане, както и разбира се, ефектът върху икономическата активност и подобряване на икономическите показатели.
Вицепремиерът подчерта, че повишаването на минималната работна заплата е механизъм за стабилизиране на икономическите показатели с по-дългосрочно и обхватно значение и акцентира, че профилът на икономиката на една страна не бива да зависи от поддържането на ниска минимална работна заплата.
По време на пленарна сесия, посветена на взаимовръзката между социалния диалог и работната заплата, министърът подчерта, че пример за успешен социален диалог в България е договарянето на минималните осигурителни доходи. Той посочи, че от 2003 г. ежегодно работодатели и синдикати договарят успешно минимален осигурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии.
"Въвеждането на минималните осигурителни прагове доведе до по-голяма социална сигурност за работниците и служителите и е действен инструмент за борба с незаконното заплащане на част от трудовите възнаграждения." - категоричен беше още министърът.