Кунева: Българското председателство на ЕС е предизвикателство за администрацията ни

Българското председателството на ЕС през втората половина на 2018г. е огромно предизвикателство за българската администрация, но същевременно отваря и много възможности пред страната. Това заяви на 12 януари вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева при представяне на основните въпроси, свързани с подготовката на председателството, предаде МС.

България ще бъде в уникалното положение в продължение на шест месеца да "управлява" процесите в ЕС и в този смисъл по-успешно да отстоява интересите си в съюза, посочи Кунева. Сред ползите от председателството вицепремиерът посочи подобряването на репутацията на страната и натрупването на сериозен административен опит. Кунева посочи още, че председателството представлява реклама за страната, като това има конкретно измерение върху икономиката и туризма. Тя даде за пример Латвия, сегашния председател на ЕС, която очаква приходи от мандата си в размер на 64 млн. евро. Такъв разчет ще бъде направен и за България.

Кунева обаче подчерта, че председателството изисква мобилизиране на усилията на цялата държавна администрация, както и подкрепа от гражданското общество, неправителствения сектор и бизнеса. Тя посочи, че едно ротационно председателство ръководи около 160 от подготвителните органи на Съвета в Брюксел, подготвя и осъществява средно около 2200 заседания на работни групи, комитети и Съвети. В страната дейностите са свързани с неформалните заседания на министрите, които са между 15 и 20, заседания и срещи на ниво директори, комитети и работни групи обичайно около 150, както и множество културни и медийни прояви. Пред журналисти Кунева посочи, че минимумът подготвени кадри от администрацията за председателството е 500.

В следващите месеци ще бъде изготвен и ще влезе в действие План за подготовка, като в него бъде очертана организационната рамка, начална фаза на някои дейности като обучения, кариерно планиране, планиране на бюджет и необходимостта от ремонти на конферентната инфраструктура.

Най-сериозните разходи в първите години ще отидат за обучение на администрацията, тъй като страната ни ще е председател за първи път и като всяка друга нова страна-членка се нуждае от засилване на административния си капацитет – за преговорни умения, езици и познаване на европейските теми. Други разходи в подготовката ще са за инфраструктура и реклама.

Вицепремиерът обяви, че тепърва ще бъде разработен финансовият план на председателството, но посочи, че няма председателство, което да е било под 60 млн. евро, в това число и подготовката. По думите й това е два до три пъти по-малко от сумите в годините преди кризата.

Тъй като в настоящия бюджет за 2015г. не са предвидени отделни средства за подготовка, ще бъдат използвани в максимална степен и възможностите на Комуникационната стратегия и на оперативните програми, най-вече по ОП „Добро управление“, каза още Кунева. За да се намали в следващите години допълнително тежестта върху държавния бюджет, се предвижда и финансиране от Европейския социален фонд, както и партньорство с бизнеса и използването на доброволци за дейностите на самото председателство.

Като основни теми на българския мандат Кунева очерта преговорите по бюджета на ЕС за следващия програмен период след 2020 г., подготовката на нова стратегия за съюза след 2020 г., разработването на нова европейска стратегия за сигурност, продължаване на разширяването и развитието на дигиталната икономика. Вицепремиерът подчерта, че следващите години трябва да бъдат използвани за постигането на национален консенсус по важни за страната ни европейски приоритети.