Лиляна Павлова представи екипа и приоритетите на МРРБ

Лиляна Павлова представи екипа и приоритетите на МРРБ

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова представи екипа и приоритетите на министерството. Трима заместник-министри и четирима съветници ще помагат на регионалния министър за изпълнение на амбициозната програма за мандат от 4 години. 

Началник на политическия кабинет е Таня Милева. Tя е юрист, хоноруван преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, има дългогодишен стаж в МФ. Била е началник на кабинета на Лиляна Павлова в предишния й мандат. 

Заместник-министър Деница Николова е ръководител на Управляващия орган на ОП „Регионално развитие“. Тя отговаря за програмите за регионално развитие, териториално сътрудничество, многонационалните програми и „Дунавската стратегия“. На нея са възложени функциите по управление и контрол на дейностите, подкрепяни от Фонд „Солидарност“ на ЕС.

Заместник-министър Иван Аспарухов отговаря за регионалната политика и планиране на регионите. Той ще ръководи Съвета за регионална политика, който ще помага за развитие на изостаналите български региони. 

Заместник-министър Николай Нанков, който е бил заместник на Павлова и в предишния й мандат, поема устройство на територията, управлението на държавната собственост и подобряването на инвестиционния процес.

Министър Павлова ще има четирима съветници. Евгени Чачев, бивш министър на МРРБ, е назначен за съветник заради богатия си опит в регионалното развитие. Съветник по електронното управление, кадастъра и пътищата ще бъде Лазаринка Стоичкова. Десислава Йорданова ще подпомага министър Павлова при изпълнението на програмата за енергийна ефективност, саниране на жилищни сгради и структурирането на бъдещия Национален фонд за енергийно обновяване. Радослав Русев ще координира дейността на междуведомствения механизъм за провеждане на водната реформа и ще съветва министъра в сектор ВиК. 

Кристина Стоянова е парламентарен секретар. Главен секретар на министерството е Сийя Николаева. Милка Гечева и Лазар Лазаров остават ръководители съответно на Дирекцията за национален и строителен контрол и Агенция „Пътна инфраструктура“.

"Това е екипът на министерството, с който се надявам успешно да реализираме амбициозните задачи, които сме си поставили", заяви министър Павлова.

Лиляна Павлова уточни, че на заседанието на МС на 10 декември, се очаква да бъде приет и Устройствения правилник на МРРБ.

"Ще възстановим министерството такова, каквото беше преди година и половина. Имахме претенции за най-добре работещо министерство и нашата амбиция е в максимално кратки срокове да направим единно, добре функциониращо  министерство. Връщаме числеността, точно каквато беше при предишния мандат." - каза министър Павлова.

На предстоящото си заседание МС предстои да приеме и промените в подзаконовите актове и окончателно да закрие Министерството на инвестиционното проектиране, което според регионалния министър на 90% дублира дирекциите на МРРБ. 

Министър Павлова очерта като основни, стратегически приоритети пред екипа провеждането на целенасочена политика за най-слабо развитите и най-бедни региони в страната, провеждане на водната реформа и приемане на стратегия за развитие на пътната инфраструктура и осигуряване на безопасно движение по пътищата.

Отблокиране на средствата от европейските фондове и възстановяване на доверието на европейските институции, са другите конкретни задачи.

Целта е да се мобилизират усилията на екипа за максимално разплащане на средствата по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 и започване на работа по ОП „Региони в растеж“ още през март 2015 г. Завършване на 120 км от автомагистралите „Струма“, „Марица“ и „Хемус“  и рехабилитация на 300 км от пътищата от 1-ви, 2-ри и 3-ти клас са задачите още за следващата година. Очакваните инвестиции в инфраструктура през 2015 г. са около 2 млрд. лв. 

Министър Павлова посочи, като друга важна задача усъвършенстването на инвестиционния процес. За целта се предвиждат промени в Закона за устройство на територията, които да улеснят бизнеса. Предстои да бъде изработена и подзаконовата нормативна уредба, свързана със Закона за публично-частното партньорство, който предишното правителството не успя да отмени, отбеляза министър Павлова. На база ПЧП ще бъдат създадени фондове за  инвестиции за енергийна ефективност, пътна инфраструктура и подобряване на водоснабдяването. 

Министър Павлова изтъкна като важен акцент и борбата с незаконното строителство, която по думите й, в последно време е позанемарена. Тя бе категорична, че няма да се допусне строителство по Черноморските плажове и защитените зони.  
На въпрос на журналисти, свързан с блокираните средства на сдруженията на собствениците на жилищни сгради в КТБ, министър Лиляна Павлова заяви, че е разговаряла с квесторите на КТБ.

"Има готовност за решаване на проблема от страна на КТБ. Днес, до края на деня, очаквам обратна информация за конкретни срокове, в които проблемът на хората ще бъде решен. Със сигурност мога да уверя, че средствата са гарантирани и ще направим всичко възможно гражданите да си ги получат, съгласно закона."- категорична бе тя.  

Министърът обобщи пред журналистите и ситуацията с бедстващите региони след поройните валежи.

"Направили сме необходимото и сме осигурили водоноски във всички населени места, които заради липсата на ток нямат водоснабдяване." - заяви министърът.

До дни  МРРБ ще пусне трета апликационна форма по Фонд "Солидарност", за да осигури ресурси за бедстващите в страната региони. За вече одобрените 20 милиона от първата форма до 20-ти декември ще бъде направен планът за разпределение. Още в началото на 2015 година ще получим одобрението по втората форма, за да може да се подпомогнат наводнените райони в страната.

Министърът информира, че МРРБ кандидатства с пакет проекти за финансиране от т. нар. финансов инструмент „План Юнкер“. Сред тях са създаването на Фонда за енергийна ефективност в размер на 1 млрд. лева, като дългосрочната цел на България е 2 млрд. лева. Към този фонд вече има заявен интерес от ЕБВР и Световна банка. В пакета с проекти от пътната инфраструктура са изграждането на пътищата София - Видин, София - Калотина и скоростния път Велико Търново -  Русе. Третият пакет проекти е свързан с водния сектор.