Христо Иванов: Отпадането на Механизма за проверка трябва да стане с работа на институциите у нас

Христо Иванов: Отпадането на Механизма за проверка трябва да стане с работа на институциите у нас

От вътрешнополитическа гледна точка, ако ние не можем да си представим, че до края на мандата на настоящата Европейска комисия ще сме си свършили работата, за да отпадне необходимостта от механизма за сътрудничество и проверка, това за мен би било много тежка перспектива. Това заяви пред български журналисти в Брюксел министърът на правосъдието Христо Иванов, съобщи БТА.

По мнението на министъра думите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че Механизмът предстои да бъде преразгледан и да отпадне до 2019 г., са израз на очакването България да си е свършила работата, да е повишила сътрудничеството със страните от ЕС и с ЕК, да е започнало решаването на проблемите.

„Тежестта е по-скоро върху нас, въпросът е как ще се справим. Механизмът е огледало, ЕК и всички колеги от ЕС имат огромното желание да ни помогнат механизмът да отпадне,  колкото може по-бързо, но това  трябва да стане с обосновка и с работа на институциите у нас“, коментира Иванов.

Той изрази очакването Висшият съдебен съвет да успее "да произведе някакъв вменяем отговор" на ситуацията със случайното разпределение на делата. Според него е особено важна също процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС).

„Използвам случая да призова парламента за скорошно откриване на процедура за избор на главен съдебен инспектор и за много внимателен подход към нея.

Ключовото в случая ще бъде да поставим в центъра нуждите на ВКС и това, което върховните съдии биха приели като визия за управлението на съда“, заяви министърът.

Той подчерта, че се надява да има изслушване на кандидатите за председател на ВКС.

В отговор на въпрос какво би могло да се направи за реформа в МВР, паралелна с промените в областта на правосъдието, министърът посочи, че общият въпрос е борбата с корупцията. „Там са големите очаквания към нас, трябва да огледаме цялата институционална рамка, България е като музей на провалените опити да се създадат антикорупционни институции - имаме ДАНС, БорКор, специализирани съд и прокуратура, комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, и какво ли още не“, коментира Иванов.

Министърът определи като повратна точка сериозната програма на прокуратурата за преобразувание. - „Досега чисто политически самото словосъчетание "реформа на прокуратурата" излизаше трудно от устата на политиците, камо ли на главния прокурор“, посочи Иванов.

По неговите думи, ако тази заявка бъде приложена, прокуратурата би могла да се придвижи доста напред по отношение на ефективността и реалната независимост и отчетност на прокурорите.

Иванов съобщи, че Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи е обсъдил на вчерашното си заседание включването на европейски граждани във враждебни действия зад граница - не само в Сирия и Ирак, но и в Украйна. Той поясни, че криминализирането от България на участието в подобни деяния, когато не е покрито от действащия Наказателен кодекс, е част от въпроса, но по-големият проблем е събирането на доказателства, защото повечето от доказателствения материал не може да бъде събран от бойното поле. „Единствената форма за събиране на доказателства са интернет комуникациите - телефони, скайп, чатове, участие във форуми. Това е изключително предизвикателна материя за уредба. Предполагам, че ще отнеме доста време - не искаме подобна работа да изглежда като ограничаване на комуникацията в интернет, няма да бъда министърът, който ще влезе в такъв сценарий“, заяви Христо Иванов.