Колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява

94% от поколението между 16 и 30 години споделят, че не знаят нищо за времето преди демократичните промени

09.11.2014 | 16:51 Редактор:
Колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява
Колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява

25 години след началото на демократичните промени в България колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява.

94% от най-младото поколение на възраст между 16 и 30 години споделят, че не знаят почти нищо за този период. Това показват данни от проучването на Алфа Рисърч, направено специално по поръчка на Инициативата „25 години свободна България“, която е под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.

40% от младежите у нас не могат да посочат дали рухването на Берлинската или Китайската стена слага края на комунистическия режим. Непознати за значителна част от младите остават ключови политически фигури като Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Лех Валенса и събития като рухването на Берлиснката стена.

Според оценките на обществото, дадени през 1991 година за последния генерален секретар на ЦК на БКП – Тодор Живков, 76 от анкетираните имат негативна нагласа към държавника.

50% от населението над 16-годишна възраст смята, че развитието на България след 1989 г е неуспешно, а само 10% имат положително мнение за прехода.

Въпреки доминиращата негативна оценка обаче, българските граждани не биха се отказали от постиженията през последни 25 години – отваряне на границите и свободно пътуване, връщане на частната собственост и правото на свободни и демократични избори.

„Днешните оценки за прехода, колкото и да са противоречиви, колкото и да се инспирира в голяма част от българските медии посткомунистическа носталгия, след още 25 години бъдещите поколения със сигурност ще оценят това, което правим днес”, коментира  Петър Стоянов – президент в годините 1997 – 2002 г.

25 години от началото на демократичните промени част предизвикателствата пред политическата класа остават не променени – а именно, създаването на ефективни некорумпирани институции, които да гарантират спазването на закона и социална справедливост.