Исландия няма доверие в способността на ЕС да се учи от грешките си

Еврозоната не си е взела поука от колапса на банковата система на Исландия и малката островна държава вече не иска да се присъедини към валутния блок. Такова становище изрази пред CNBC Сигмундур Гунлаугсон, пише Investor.bg.

"Еврозоната не е научила уроците, които Исландия беше принудена да научи", заяви министър-председателят на Исландия. "Европейските банки оцеляха, но не се поучиха от опита. Те все още функционират според правилата, които повалиха исландските банки", отбеляза още Гунлаугсон.

Премиерът изрази опасенията си за "тази продължаваща необходимост от въвеждане на все повече и повече ливъридж, на който не се вижда края" и "липсата на консенсус" в Европейския съюз (ЕС). Европейските банки, които намалиха своите коефициенти на ливъридж от началото на кризата, са изправени пред още по-строги съотношения на капитала към активите съгласно Базелските реформи.

След като набра сила по-рано тази година след спечелването на парламентарните избори, водената от Гунлаугсон коалиция спря за неопределен период преговорите за присъединяване към ЕС. Решението бе ясен сигнал, че страната вече не желае да се присъедини към европейския пакт.

Сигмундур Гунлаугсон защити валутната независимост на Исландия от еврозоната, като я описа като ключа за завръщане към растеж.

Министър-председателят изрази и опасенията си относно несигурността, обхванала най-големите външни пазари за островната страна – ЕС и САЩ, в които Исландия пласира голяма част от рибната си продукция.

Островната държава, чиято икономика исторически е базирана на риболовната промишленост, стана силно ангажирана в областта на финансовите услуги през десетилетието преди кредитната криза. Трите най-големи банки, чиито активи нахвърляха десет пъти брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, претърпяха невиждан крах след фалита на Lehman Brothers през 2008 г. и изпаднаха в несъстоятелност.

Безработицата нарасна, растежът се сви, а инфлацията в един момент удари 20 на сто. Въпреки това през настоящата година не липсват признаци, че националната икономика се възстановява. Икономическият ръст достигна 1,9% през първата половина на 2013 г., а безработицата отново спадна под 4 на сто след достигнатия пик от 10%. Корпоративния дълг пък падна до "eдва" 150 на сто от БВП – близо два пъти по-малко от кулминационния момент.