Най-великите детски книги

Погледнете библиотеката си. Имате ли в нея някоя детска книжка, която изглежда като оцеляла от природно бедствие? Измачкана, с разшит гръб и с безразборни отметки от молив вътре? С други думи, с всички белези на книга, която е искрено обичана? А сега се запитайте кога й ги оставихте? В детството? Или миналия месец, когато за пореден път посегнахте към нея? Тъкмо това е тайната на наистина големите детски книги: те изобщо не са за деца.

Тази седмица задаваме въпроса в "Как мислите" съвместно със "Забавното лятно четене" – инициатива на сайта Az-deteto.bg и Столична библиотека.

Коя според вас е най-великата детска книга? Разбира се, не беше лека работа да сведем избора до само пет варианта. Наложи се да пренебрегнем "Магьосникът от Оз", "Мери Попинс", целия Джани Родари, дори самия "Том Сойер". Ето какво остана.

ХАРИ ПОТЪР, Джоан Роулинг. Историите за училището по магия Хогуортс и най-прочутия му ученик се завъртяха в умопомрачителни тиражи. Макар и неустоимо увлекателни, романите на Роулинг не се отличават с особена дълбочина на внушенията. Но те възпитаха у едно цяло поколение жаждата за четене, и то в епохата на видеоигрите и интернет, затова заслужават мястото си в нашата класация.

Любопитна подробност е, че през 1995 дванайсет различни издателства отхвърлили ръкописа на бъдещия първи роман за Хари Потър. Накрая малката издателска къща Bloomsbury склонила да я отпечата, защото дъщеричката на шефа случайно прочела и харесала историята. Първият тираж бил 1000 бройки – днес екземпляр от него е колекционерска рядкост и струва около 16 000 лири. Поредицата от седем книги има общо над 400 милиона продажби, а състоянието на Роулинг се оценява на около 1 милиард долара.

ХОБИТЪТ, Джон Р.Р. Толкин. Всяка друга история за приключения трябва да се мери по Толкин: тук има тролове, зли духове, великани, гигантски паяци и за капак - дракон със съкровище. Удивителният усет на Толкин към епичното личи и тук, но "Хобитът" е много по-лека, весела и безгрижна от "Властелинът на пръстените". И съответно - по-подходяща за деца.

 Професор по староанглийска литература в Оксфорд, Толкин написал "Хобитът" не за широката публика, а за да я чете на четирите си деца. Книгата случайно попаднала у агента Сюзан Дагнол, която после два месеца убеждавала автора да я даде за публикуване. Романът имал успех и вдъхновил Толкин за продължение – "Властелинът на пръстените". Това продължение е третата най-продавана книга в историята и книгата на хилядолетието според потребителите на Amazon.

МАЛКИЯТ ПРИНЦ, Антоан дьо Сент-Екзюпери. Най-малко детската от всички детски книги. За едно хлапе това е историята на момче, което пада от звездите, среща се със забавни хора и после се връща обратно. Но един възрастен, както писа една известна американска критичка, ще открие вътре "толкова коментари за грешното в модерния живот - както и идеи как то да се поправи - колкото няма и в най-острата социална сатира".

Прочутият писател, аристократ и авиатор я написва в САЩ, докато се опитва да убеди американското правителство да се включи във войната срещу нацистка Германия. Книжката излиза от печат през 1943, година преди смъртта на автора си. Днес "Малкият принц" е втората най-четена книга в историята, след "Приказка за два града" на Дикенс. Седем десетилетия след първото издание тя продължава да се продава в над един милион екземпляра годишно.

МЕЧО ПУХ, А. А. Милн. Още една социална сатира, умело маскирана като детска книжка. Милн е събрал всички типажи на модерното общество: сардоничният Ийори, Бухалът с неговото самочувствие без покритие, опортюнистът Зайо, който ползва краката на заседналия в дома му Пух, за да си простира прането, неувереният, притеснителен Прасчо...

Алeксандър Милн е преуспяващ автор на пиеси, преди да напише първите истории за Мечо Пух през 1926 и с това да обрече цялото си останало творчество на забвение. "Мечо Пух" е преведен и издаван на стотици езици, а латинският му превод е единствената книга на мъртъв език, влизала някога в класацията за бестселъри на "Ню Йорк Таймс".

ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ, Астрид Линдгрен. Читателският живот на почти всеки от нас е започвал с тази книжка за свръхсилното момиченце, което си живее само, не ходи на училище, подиграва се на скучните чичковци, помага на слабите и тупа нахалниците. Заради нея мнозина предлагаха Астрид Линдгрен за Нобелова награда, но тук скучните чичковци от Нобеловия комитет победиха.

Като почти всички гениални детски книги, и Пипи се появява случайно – Астрид Линдгрен започва да измисля историите за нея за деветгодишната си дъщеря Карин, която е болна и не може да ходи на училище. Естествено, големите издателства отхвърлят ръкописа - за голямо удоволствие на по-малкия си конкурент "Рабен и Сьогрен", който се доверява на младата, никому неизвестна авторка, и после половин век печели добре от безбройните преиздавания и допечатки.

---

Помогнете ни да знаем как мисли България.

Гласувайте на нашата Фейсбук страница.

Поканете и приятелите си да участват. Това ще ви даде по-добри шансове за наградата – пътуване за двама до РИМ с България Ер.

---

"ЗАБАВНОТО ЛЯТНО ЧЕТЕНЕ" е ежегодна кампания на най-популярния детски портал Az-deteto.bg и Столична библиотека. Регистрирайте се на www.az-deteto.bg/knigi. Очакват ви много забавления – и награди.