Правата на човека в България пропадат, според Хелзинкския комитет (видео)

Правата на човека в България пропадат или остават на тревожно ниско ниво, сочи годишен доклад на Българския хелзинкски комитет. Песимистичната картина се очертава с липса на независимост в съдебната власт и на свободата на изразяване. Наблюдава се и отсъствие на религиозна свобода на мюсюлманите.

За поредна година бедата с децата в институциите остава на дневен ред. В доклада се посочва, че прокуратурата е извършила „негодни и предрешени за прекратяване псевдоразследвания” за случаите на смърт и телесни повреди на деца с увреждания в институциите. Те са констатирани преди три години, след проверка на БХК и прокуратурата.

Като проблем се посочва ненужната употреба на сила от органите на реда. От Хелзинкския комитет са получени оплаквания от граждани за малтретиране от полицейски служители. Подобно насилие е налагано и от служителите на затворите, в които пък има сериозен недостиг на места. В края на миналата година в Бургаския затвор са настанени 940 лишени от свобода, при наличие само на 371 места. Положението в следствените арести е още по-лошо.

Сериозно е положението с дискриминацията спрямо етнически и сексуални малцинства, жените и хората с увреждания. Сексуалната ориентация продължава да не е защитена от закона при престъпления от омраза. Условията в домовете за възрастни с психични проблеми продължават да не отговарят на нуждите им.

Съдебната система продължава да е зависима. Висшият съдебен съвет е трябвало да реагира на атаките, оправени от министъра на вътрешните работи срещу съдии, но не го е направил, сочат изводите от доклада. Въпреки няколко направени промени, съдебната система е нереформирана. "Съдиите бяха унижавани и преследвани от правителството, а системата остана без реформа, в състояние на зависимост и блокаж на качествено правосъдие", смята Маргарита Илиева, директор на Правната програма на БХК.

През изминалата година е отчетен и срив в свободното изразяване в медиите. Преобладаващо бе безкритичното/положително отношение на повечето медии към правителството, се посочва в доклада. Основните проблеми са тежката автоцензура, медийните войни, неефективна саморегулация, политическа обвързаност и платени материали. В класацията на „Репортери без граници” българските медии падат със седем пункта по свобода на словото.

Като напредък в доклада се отбелязва прилагането на антидискриминационния закон от Върховния административен съд, особено по отношение на здравните права. Положителна новина е и въвеждането на стандарта за абсолютна необходимост при употреба на сила и огнестрелно оръжие от полицейските органи.