Развод по италиански

Знаете ли най-актуалния виц в Италия в момента? Попитали жените на възраст от 16 до 30 години “Бихте ли преспали с министър-председателя?”. 33% отговорили “Да”. Останалите 67% отговорили “Пак ли?”.

Жителите на малкото средиземноморско островче Лампедуза го чуха от устата на самия министър-председател в началото на лятото, когато Силвио Берлускони долетя при тях с военен хеликоптер. Лампедуза е вратата към Европа за огромен брой нелегални имигранти от Северна и Черна Африка; местните хора негодуват, защото в момента на малкото им парче земя има 60 000 африкански бежанци, които окончателно съсипват туристическата индустрия. Берлускони с характерната си лъчезарна усмивка каза на местните, че ще разкара имигрантите “за едно денонощие”, обеща да построи игрище за голф на острова и ги увери, че е решил да си купи къща там и да стане “един от вас”. Нищо от това не се случи в действителност - но това не попречи на тълпата да го изпрати с възторжени аплодисменти.

А докато фотографите щракаха и репортерите трескаво си записваха, на хиляда километра оттам италианският парламент почти незабелязано прие една поправка в закона, която позволява по-леки присъди при първо закононарушение. Макар Берлускони да е бил обвиняем над двайсет пъти, той никога не е осъждан. И ако сега съдът го признае за виновен в блудство с малолетна и злоупотреба със служебно положение, това ще му е именно първо закононарушение.

Има нещо символично във факта, че властта на Берлускони, устояла и на икономическата криза, и на социалното недоволство, и на ожесточените усилия на италианската левица, сега е разклатена от една 17-годишна мароканска стриптизьорка с артистичния псевдоним Крадлата на сърца. Руби Рубакуори (чието истинско име е Карима Ел Махруг) вече влезе в историята на една и съща страница с Моника Люински и, според развитието на събитията в следващите месеци, спокойно може и да я засенчи.

Слабостта на Силвио Берлускони към млади и хубави жени е отдавна известна, но доскоро италианците охотно му я прощаваха. Може би защото Италия при цялото си свободомислие си остава едно подчертано патриархално общество. Списание New Yorker цитира наскоро едно проучване, според което 95 процента от италианските мъже никога не са боравили с пералня машина. Страната е на незавидното 74-о място в света, що се отнася до правата на жените. Сравнително доскоро - до 1981 - убийството на невярна съпруга дори се наказваше от закона по-леко от останалите убийства. Така че непрекъснатите флиртове на министър-председателя по-скоро развеселяваха мъжката публика и предизвикваха дружелюбна завист, отколкото да я разгневяват.

Враговете му от опозицията непрекъснато го обвиняваха, че назначава на високи позиции жени с единствената квалификация, че са му били любовници. Берлускони невъзмутимо отговаряше “Левицата няма вкус, дори и когато става въпрос за жени” и “По-добре да харесваш хубави момичета, отколкото да си гей". Той никога не си правеше труда да опровергава обвинения - логично, защото повечето бяха неопровержими. Мара Карфаня, някога старлетка в едно вечерно шоу (на която Силвио публично каза веднъж: “Ако не бях женен, щях да се оженя за теб още сега”), стана министър на равните възможности. Микела Витория Брамбила, водеща на еротично предаване, стана заместник-министър на туризма. Барбара Матера, участничка в конкурса “Мис Италия”, се издигна до член на Европейския парламент. А най-пресните примери са още по-драстични.

“Император Калигула направил коня си сенатор. Папа Александър VІ Борджия назначил незаконния си син за архиепископ. В съвременна Италия Силвио Берлускони даде депутатско място... на Никол Минети, 26-годишна мадама, натоварена да осигурява проститутки за министър-председателя”, писа Евгения Перец във Vanity Fair.

Никол Минети е в епицентъра на сегашното разследване срещу премиера. Когато Руби, новата любимка на Силвио, беше арестувана по обвинение в кражба, тъкмо Минети отиде да я спасява от ареста. А самият Берлускони се обади на полицейския началник да му обясни, че момичето е племенница на Хосни Мубарак и трябва да бъде освободена, за да не стане международен инцидент. Тъкмо от това обаждане произлиза обвинението за злоупотреба със служебно положение.

Италианците, които досега охотно прощаваха всички лудории на своя министър-председател, този път не са склонни. Одобрението за Берлускони се срина до 33% и продължава да спада; в повечето големи градове имаше многолюдни протестни митинги. Дори характерните дебелашки шеги на Силвио този път не помагат. В едно вечерно шоу, атакуван остро от опозиционерката Рози Бинди - възрастна жена с побелели коси и очила - той й каза: “Забелязвам, че сте значително по-хубава, отколкото интелигентна”. Бинди отвърна: “Министър-председателю, аз не съм една от жените на ваше разположение” (Non sono una donna a sua disposizione). Изразът предизвика нечуван отклик - скандират го по митинги, пишат го по стените, лепят го по броните на автомобилите. Берлускони вече не е любимият лош чичо на Италия.

Трудно е да се прецени защо този път се оказа толкова различен от предишните. Едва ли е заради злоупотребата с власт, защото в италианската политика това далеч не е ново явление (както ще стане дума). Надали е и заради 56-годишната разлика във възрастта между Силвио и Руби. Може би обяснението е съвсем просто: досегашните простъпки на Берлускони минаваха, защото бяха израз на абсолютната и безпардонна самоувереност на един много успял човек. Докато последната история може да се изтълкува и като първи прояви на старческа сенилност у един човек, започнал да губи представа за реалността. Това е тезата на политическите му опоненти, и тя се споделя от все повече хора.

Но да се отписва Берлускони предварително, би било просто глупаво. В края на краищата това е най-дълго управлявалият италиански премиер от времето на Мусолини насам. Успя да оцелее след Mani Pulite - най-гръмкия скандал в историята на италианската политика; надживя самата партия, която го създаде; с помощта на могъщата си медийна империя повали един по един повечето си политически опоненти; пренаписа дори законите така, че престъпленията, в които го обвиняваха, вече не са престъпления. Един американски журналист го описа така: “Представете си Доналд Тръмп като президент, с медийния холдинг на Рупърт Мърдок и със сексуалните предпочитания на Чарли Шийн, и ще започнете да се доближавате до идеята за Берлускони".

Син на банков чиновник от Милано, Силвио минава по всички стъпала към върха - певец на круизен кораб, дребен прекупвач на имоти, строителен предприемач - отначало скромен, после все по-едър. След това започва да купува регионални телевизионни канали и да ги пълни с вносно съдържание - игри, шоу програми, сериали като “Далас”, “Династия” и “Спасители на плажа”. През 80-те се сближава с тогавашния министър-председател Бетино Кракси, чието покровителство му открива пътя към най-високите върхове на италианския бизнес.

Когато през 1992 гръмна скандалът с операция “Чисти ръце” (Mani Pulite) и Социалистическата партия бе заличена от лицето на италианската политика, а Кракси бе принуден да бяга от правосъдието чак в Тунис, по всичко личеше, че това ще е и краят на Берлускони. Разследването на групата прокурори около Антонио Ди Пиетро разкри, че 17 млн. долара от империята на Берлускони Fininvest са се озовали някак в секретните офшорни сметки на Кракси. Двама други магнати, изобличени покрай разследването, вече се бяха самоубили. Самият Ди Пиетро смяташе, че е нанесъл неизлечим удар на корумпирания италиански политически елит и е разчистил пътя за навлизането на нови хора с нови идеи. Оказа се, че е разчистил пътя на Берлускони.

Магнатът използва вакуума от краха на социалистите, за да вмести там своята новоучредена партия Forza Italia, и чистосърдечно призна пред двама прочути журналисти: “Принуден съм да вляза в политиката, иначе ще ме вкарат в затгвора”. По онова време Силвио бе на върха на славата си - една анкета го посочи като най-популярната личност сред италианските младежи, преди Шварценегер и Исус. Forza Italia спечели изборите, а половинвековният политически елит на Италия бе заменен за една нощ от една изцяло нова политическа класа, съставена от телевизионни звезди, манекенки и маркетинг мениджъри. Само от рекламната агенция на Берлускони излязоха почти 50 депутати. По този повод Силвио се сравни с Добрата фея-кръстница: “Те бяха тикви, а аз ги превърнах в парламентаристи”.

Но първият мандат на Силвио приключи съвсем не като в приказките - коалиционните му партньори го изоставиха, възмутени, че усилията на новия премиер са насочени основно към собственото му опазване от съдебно преследване. На власт се върна левицата, а разследването срещу Берлускони напредна до застрашителна степен. И тогава Силвио отново бе принуден да стане “съвременният Христос” и да се “пожертва за всички”, както сам бе обяснил в едно интервю за Vanity Fair. Или, по-просто казано, отново да се кандидатира. Няколко месеца усилия на медийната му империя (три от четирите най-гледани телевизионни канали и безброй списания и вестници), и Берлускони отново бе на власт. С което проблемите му, общо взето, приключиха. Прокурорите тъкмо го бяха притиснали за подкупите на Бетино Кракси, и изведнъж парламентът декриминализира подобни деяния. Обвиняваха го в укриване на данъци – и неочаквано бе приета амнистия за данъчни престъпления. Разследваха го за подкупване на съдия – и тогава депутатите приеха нов закон, гарантиращ имунитет на висшите постове в изпълнителната власт.

Сега обаче положението изглежда по-различно. Вярно, парламентът стори каквото можа, за да ограничи възможните щети за Силвио (сега го грозят до 3 години затвор за скланяне на малолетна към проституиране и до 12 години за злоупотреба с власт). Но общественото мнение се обърна и дори сред най-верните хора на Берлускони започнаха да се появяват съмнения. Мара Карфаня, предполагаемата му някогашна любовница, заплаши да напусне партията (“Аз я създадох, и ето как ми се отплаща”, вбеси се Силвио). Джулиано Ферара, който дълги години бе дясна ръка на Бетино Кракси и после на Берлускони, също се изказа остро срещу него. “Лъжите му са като на малко дете - обясни Ферара пред един американски журналист. - Хващат го с ръка в буркана и той казва: никога не съм ял бисквити в живота си”.

Срещу премиера има и още един център на съпротива - далеч по-умерена и тиха, но потенциално по-застрашителна. Става дума за едрия италиански бизнес. Във всичките си предизборни кампании Берлускони неизменно обещаваше, че ще отвори пазарите, ще стимулира частния сектор и ще насърчи конкуренцията. Но нищо от това не се случи. Италианската икономика вече доста години е почти в стагнация, безработицата е 8.4 на сто. “Ние, така да се каже, му повярвахме до доказване на противното”, каза наскоро в едно интервю Лука ди Монтедземоло, доскорошният президент на Fiat и неофициален говорител на едрите индустриалци. Според него “противното” вече е доказано: “На политическата ни класа не може да се има никакво доверие”. А това вече е присъда, която нито медийното влияние на Силвио Берлускони, нито момчешката му нахаканост могат да заличат.