След като останаха затворени в продължение на три седмици, гръцките банки отвориха отново в понеделник. Това не успя да предизвика оживление. Възникват сериозни въпроси за тяхната платежоспособност и нуждата от нов капитал, както и потенциалната необходимост от външно финансиране, което може да отблъсне някои вложители, кредитори и инвеститори.
„Банките вероятно са неплатежоспособни“, казва Стив Ханке, професор по приложна икономика от Балтимор, преподавател в университета Джонс Хопкинс и директор на Troubles Currencies Project, група на вашингтонския Cato Institute.
Мнозина наблюдатели имат неясен поглед към здравето на банките. Рейтинговата агенция Fitch смята, че четирите най-големи банки в Гърция, National Bank of Greece, Piraeus Bank, Eurobank Ergasias и Alpha Bank – ще имат нужда от 25 млрд евро нов капитал, когато официално отпишат необслужваните кредити и се наложи да увеличат капиталовитеси резерви. Четирите банки, представляващи 87% от банковите активи в Гърция увеличиха експозицията си към лошите кредити с 26,6 млрд евро за първото тримесечие на 2015 след като приеха по-стриктното определение на Европейския банков надзор за необслужвани кредити.
Това бе преди затварянето на банките и напрежението, в което правителството изпадна в отношенията си с кредиторите от ЕС, събития, които оказаха допълнителен натиск над икономиката и които биха могли за задълбочат проблемите на банките с лошите кредити.
Атинската Фондация за икономически и индустриални изследвания прогнозира на 16 юли 2015, че икономиката ще се свие с 2-2,5% тази година и ще остане в рецесия до 2016. „Очаквам обслужването на кредитите да се влоши още повече през второто полугодие“, казва Реджина Ардженио, кредиторен анализатор в Standart & Poor’s от Милано.
Правителството затвори банките на 29 юли 2015, за да избегне потенциален срив в случай на вълна от тегления. Депозитите в гръцките банки паднаха с 20% в предишните шест месеца, от 213,4 млрд през ноември 2014 до 170,5 млрд евро през май 2015. Капиталовият контрол остава. Вместо дневния лимит от 60 долара по време на периода, в който банките не работеха, сега вложителите могат да правят едно теглене до 420 евро на седмица. Клиентите все още нямат право да правят плащания или банкови преводи в чужбина.
ЕЦБ ще проведе стрес тестове, за да определи до колко, ако има нужда изобщо, гръцките банки се нуждаят от допълнителен капитал, според Ардженио. Ако стане ясно, че гръцките банки имат нужда от нов капитал, това ще предизвика намеса. „Може да означава, че вложителите и притежателите на дялове и кредити могат да претърпят загуби преди банките да получат капитал“, казва тя. „Теоретично, акциите могат да се обезценят, което стана в случая с Кипър“. Условията на евентуална помощ по всяка вероятност ще предвиждат преговори между Европейската централна банка, Bank of Greece и гръцкото правителство, добавя тя.
Четете още независими анализи и коментари в Блог.