На 29 юли 2015, край бреговете на остров Реюнион - френска задокеанска територия, изплува част от самолетно крило, която по всичко личи е принадлежала на злополучния Боинг 777 на Малайзийските авиолинии, който изчезна на 8 март 2014 година в най-мистериозния инцидент в историята на гражданската авиация.

Но, ако това наистина е една от задкрилките на 9M-MRO /приемаме, че е, защото аз съм убеден, че това е така/, доколко тя ще открие пътя към намирането на основните останки от малайзийския самолет?

За съжаление, не. Това по никакъв начин не означава, че самолетът е някъде около Реюнион и изобщо в близост до този район на Индийския океан. Задкрилката е била във водата повече от година и четири месеца. През това време е преминала огромно разстояние на дрифт в океана, а проследяването й до изходната точка, използвайки познатите модели на преобладаващите течения и ветрове ще ни даде толкова относителни координати, че зоната за търсене ще се окаже в пъти по-голяма от тази, която и в момента се претърсва от международната флотилия, водена от австралийското правителство. 

Основните течения в Индийския океан се движат обратно на часовниковата стрелка в западна посока, така че ако самолетът наистина е катастрофирал западно от бреговете на Австралия, където е съсредоточена операцията по издирването му, задкрилката, а вероятно и други части, които са изградени от по-леки композитни материали, са били отнесени на север, след това на запад, след това в южна посока, което прави Реюнион едно от най-логичните места, на които биха изплували. Това означава, че тази находка не просто не опровергава досегашните предлоложения, а до голяма степен ги препотвърждава. Друг е въпросът, че Реюнион е само малка прашинка на пътя на теченията, които продължават на югозапад, покрай бреговете на Мадагаскар и по-натам заобикалят Южна Африка и нос Добра надежда, за да се влеят във водите на Атлантика.

Казва ли ни това откритие нещо ново за начина, по който е бил загубен самолетът?

И тук отговорът е, не. Според всички експертни оценки, самолетът е бил в идеално техническо състояние и по всяка вероятност се е разбил в океана, след като му е свършило горивото. 

Знаем, или поне сериозно предполагаме, че това е така, защото самолет, който излита безпроблемно от началната си локация, след което прави обратен завой и лети в продължение на часове в грешната посока, докато все още може да бъде проследен от радарите на земята, и вероятно продължава още часове наред без да бъде видим и разпознаваем, освен по издайничейския сигнал от сателитен транспондер, който предава кратък пинг на всеки час, изглежда е бил структурно напълно наред.

Основната теория на всички познавачи на индустрията е, че изчезването на MH370 е умишлен акт на някой, който е можел да контролира самолета. В сянката на катастрофата с Germanwings по-рано тази година във френските Алпи, която по всяка вероятност бе дело на неуравновесен пилот, това обяснение печели допълнителна достоверност сред обществеността.

Ако задкрилката е от MH370 /а както вече казахме, тя ще се окаже именно от него/, откритието най-после ще освободи поне две от теориите - за съжаление, но и неизбежно за роднините, които загубиха близки на борда на този самолет и все още имаха някаква надежда, че той като по чудно се е приземил на някакво тайно и отдалечено място, сега ще трябва да се сблъскат с реалността, че машината се е разбила, най-вероятно при сблъсъка си с водната повърхност; на второ място - ще трябва да отпаднат всички онези конспиративни теории, че самолетът е бил отвлечен от ЦРУ на остров Диего Гарсия или от други агенти в северна посока в степите на Казахстан. 

И последно, но не и по важност - ще бъдат ли открити "черните кутии" на MH370?

Не вярвам. Дълбините на Индийския океан достигат 7-8 километра дълбочина на места и поне 4км в основната претърсвана зона. Дори и някога тези артефакти да бъдат открити, едва ли от тях ще може да бъде извлечена полезна информация под натиска на свирепото налягане в световния океан и години на солена корозия. Откриването на повече останки от машината обаче, е вече реална перспектива, а всяка една от тях, дори и най-малката по размер, ще помогне на следователите бавно, но сигурно да изградят и докажат окончателната теория за разгадаване на най-голямата загадка в историята на авиацията досега.