Андрей Сахаров, свободата в изгнание

« Вижте, чуйте, разберете Андрей Сахаров, защото целият му живот бе борба за демокрацията и срещу авторитаризма в една страна, която той боготвореше и уважаваше» Но почитта при смъртта му не успя да прикрие самотата на ежедневната борба, водена повече от четвърт век в името на свободата и справедливостта.

През 1948г. Андрей Сахаров сформира изследователска група със задача да разработи ядрено оръжие. През 1953г. те изобретяват съветската водородна бомба и до 1962г. техният труд ще се използва за създаване на бъдещите ядрени оръжия.

Едновременно с това А. Сахаров се тревожи от последиците от своя труд за човечеството и се опитва да разгласи за опасностите от надпреварата в ядреното въоръжаване. Частичен успех е подписването на Договора за неразпространение на ядреното оръжие през 1968г.

През 70-те години създава « комитет за защита правата на човека и жертвите на политическия режим», усилия, признати с Нобелова награда за мир, присъдена през 1975г.

Заради критиките срещу съветската власт през 1979г. е лишен от привилегии и работа. Поставен е под домашен арест в Горкий и внимателно наблюдаван от КГБ от 1980 до 1986г.

Разочарован, а след това и забранен, защото се е опитал да се противопостави на лъжата и диктатурата.

Животът му е бунт, битка за човешки права, срещу нахлуването на съветите в Афганистан, в защита на правата на индивида.

С политическата си и научна роля, той стана част от паметта на 20 в. - за Русия и целия свят.