Какво показва тестът на времето за позициите на човека, когото обикновените хора от улицата продължават да наричат „президента на бедните”.
Луис Игнасио да Силва. Бивш синдикален работник, избран за президент на Бразилия през 2002г. Активист, който започва програма на радикални социални реформи.
Лула спечели с гласовете на 50 милиона души. Според проучване на пост-електоралните нагласи, президентът е неговият екип се радват на одобрението на 80% от населението. В средата на мандата одобрението пада до 54%.
Най-голямото разочарование е на неговите избиратели. Бразилците искат това, което им е обещал. Не са забравили нищо, а това е допълнително препятствие в и без това усложнените усилия на Лула при провеждане на реформите.
Документалният филм Бразилия на Лула е опит да се очертаят параметрите на уравнението чрез проследяване на пътя на президента: дете на бедно семейство от североизтока.
Президентът Лула говори малко и рядко с пресата. Той смята, че има по-важни неща от това да дава интервюта. Във филма Лула се появява такъв, какъвто го виждат бразилците по време на мандата му - от телевизионния екран.
Портретът на Бразилия на Лула е създаден в концентрични кръгове– от най-близкия и най-беден– до най-далечния– Световната банка, МВФ, Интер-Американската банка за развитие–съдбата на една от най-силно задлъжнелите страни в света.