Област Кюстендил

Територия и брой общини в областта

Област Кюстендил е разположена в Югозападна България с обща площ 3,052 кв. км., което представлява 2.8% от общата площ на страната. Административно областта е разделена на девет общини с общ брой на населените места 182.

Географски дадености и природни ресурси

Релефът на Кюстендилска област e редуване на планини и котловини. В северната част са разположени планините Лисец, Чудинска, Земенска и Конявска, които заедно с Каменишката, Кюстендилската и Дупнишката котловини са част от Краищенската планинско-котловинна област. На територията на Кюстендилска област са разположени и части на две от най-големите интрузивни планини в България - Рила и Осогово.

От водните ресурси с най-голямо значение за Кюстендилска област са речните и термоминералните води. Главната река в областта е една от най-големите реки в страната -  Струма. Река Джерман е втората по големина река в рамките на Кюстендилска област. Тя извира от циркуса на Седемте рилски езера в северозападния дял на Рила, като по-големите й притоци са Тополница и Отовица. Третата по големина е р. Рилска, която води началото си от циркуса на Рибните езера

Термоминералните води имат важно значение за туризма в областта. В Сапарева баня се намира единствения на Балканския полуостров гейзер, с температура на минералната вода 103.5°С, а Кюстендилските термоминерални води имат температура 73°С. Тези води имат редица лечебни свойства, свързани със специфичния им йонен и газов състав. В село Невестино има извор на питейна минерална вода.

В самият град Кюстендил има около 40 топли извора с температура от 50 до 74°C. Водата на Кюстендилските минерални топли бани е сярна.

На територията на Кюстендилска област е разположена част от Национален парк “Рила”. В  НП “Рила” са включени 4 резервата – “Парангалица”, “Централен рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”.

Сред природните забележителности в областта са Земенския пролом, пещерите Темната дупка и Хайдушката воденица, Скакавишкия водопад.

В района на Кюстендилска област има рудни и нерудни полезни изкопаеми. Кюстендилският въглищен басейн е разположен в северната част на Кюстендилската котловина. Експлоатираният въглищен пласт е с дебелина от 1 до 6.6 метра. Един от най-големите басейни на кафяви въглища в страната е Бобовдолски басейн (162 млн. т. запаси), който е с най-голямо стопанско значение и въглищата от басейна се използват главно от ТЕЦ “Бобов дол”.

Лигнитни въглища се добиват в  Катрищенския въглищен басейн, полиметални руди (Осоговски руден район), варовик (Конявска планина), гранит (планина Осогово), глини (с. Драговищица) и инертни материали (коритата и терасите на реките Струма, Драговищица и други). По настоящем се експлоатират лигнитните въглища, глините и инертните материали.

Община Дупница е бедна на минерални суровини. Малки количества пясъци и чакъли за бетон има край с. Крайници, керамични глини - с. Яхиново и доломити, като суровина за металургията - край с. Делян.

В района на община Трекляно при селата Злогош и Горно Уйно са открити кварцови жили. Нечисти варовици има в района на Горни и Долни Кортен, Долно Кобиле и Злогош. Железни орудявания са установени в Чешлянци, Сушица и Добри дол; медни – Злогош и Сушица; златни – Шатовица, Злогош, Киселица, Чешлянци. Находища на неметални полезни изкопаеми: фосфорни-Чешлянци; въглища – Горни и Долни Кортен; скалооблицовъчни материали, мрамори, гранити и варовици – Сушица, Брест; инертни материали – по поречието на р. Треклянска. Златоносни разсипи: полеогенско грубкластични скали – Злогош; плиоценски чакъли – Треклянска река.

В района на община Бобошево (западно от гр. Бобошево) в миналото е добиван барит. Към настоящият момент дейността е прекратена. Скалите над града са богати на варовик. Правени са опити за добив на медни руди. В с. Слатино, м. Черешата са проучвани глинени залежи за производство на тухли и керамични изделия. (източник: Областна администрация Кюстендил).

Общата площ на горския фонд в Кюстендилска област е 129,096 хектара. Залесената площ е 112,441 хектара – 89% от площта на горския фонд.

Население

По данни на НСИ от преброяването през 2011, в област Кюстендил живеят 136,686 души, което е само 1.9 % от населението на България, като се отчита намаление на броя на жителите с 6.1 % спрямо данните от 2009 г. Около 68% от жителите на областта живеят в градовете, а 32% - в селата. Гъстота на населението през 2009 г. е 48 човека на квадратен километър, което е по-малко в сравнение с отчетената гъстота на населението в областта през 2005 г. – 50.

В област Кюстендил 92.9% са се самоопределили като българи, а 6.4% са от ромски произход.

Делът на населението в трудоспособна възраст в област Кюстендил към 1.2.2011 г. е 59%, а на населението над трудоспособна възраст - 29%. Забелязва се огромна диспропорция в различните общини - от една страна с 61% трудоспособно население са общините Бобов дол и Дупница, а на другия полюс - със 7.6% население в трудоспособна възраст е община Бобошево.

Населението в трудоспособна възраст е 1.76% от общото трудоспособно население на страната.

Икономически показатели

Област Кюстендил има благоприятното географско разположение – близост до столицата, добри транспорти връзки, наличие на международни транспортни коридори.

Областта се отличава с природните си дадености и културни забележителности, които благоприятстват развитието на туризма.

Югозападният район има най-голям дял в БВП на страната. Област Кюстендил се нарежда след областите София град, София Област и Благоевград и е преди  област Перник.

Най-високи показатели за брутна добавена стойност /БДС/ за Кюстендилска област имат секторите:

- бизнес-услуги

- транспорт и съобщения

- преработваща промишленост

- държавно управление

- търговия и ремонти

- енергетика

Безработица, заетост

Равнището на безработица в област Кюстендил по данни от Агенция по заетостта е над средното за страната. Към юли 2011 г.  е отчетена стойност от 12.4% при средна за страната 9.5 %.

Близко до средното за страната е съотношението между броя на безработните и свободните работни места. В област Кюстендил през месец юли за едно работно място са се борили 17 души, според данните на Агенция по заетостта, при средно за страната 16:1.

Работната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил е най-ниската в Югозападен район през първите шест месеца на 2011 г., като през юни възлиза на 523 лв. при 852 средно за района и 629 лв средно за страната.

За сравнение – заплатата в София-град през юни 2011 г. е 928 лв.

Най-силно застъпени икономически сектори в областта

Добре развити или с потенциал за развитие в област Кюстендил са: 

- балнеологичен туризъм, културен, ловен,  планински

- овощарство

- енергоснабдяване, газоснабдяване;

- химическа – фармацевтична промишленост

- текстилна промишленост, производство на конфекция и ишлеме

- добивна промишленост и производство на строителни материали

- хранително-вкусова промишленост -  млекопреработване, производство на месни изделия и производство на безалкохолни напитки

- производство на електро-, оптично и друго оборудване

- металургия и производство на метални изделия, без машини

- производство на лицеви кожи и изделия от тях

- строителство

- търговия и услуги

Основната задача в развитието на селското стопанство е възстановяване на традициите в овощарството, като максимално се използва научния потенциал на Института по земеделие-Кюстендил. От новосъздадените овощни градини около 70% заемат черешите, 26% - ябълки и остатъкът заемат сливи и вишни. В районите с потенциал за лозарство се наблюдава повишен интерес към създаване на нови площи лозя.

По-големите компании в областта

Шивашка и текстилна промишленост: Мода Булита ООД, Велбъжд АД, Евростайл ЕООД

Химическа и фармацевтична промишленост: Балканфарма Дупница АД, Фарма АД, Фармстар АД

Енергоснабдяване, газоснабдяване: ТЕЦ Бобв Дол ЕАД

Добив на въглища : Мини Бобов дол ЕАД

Управление на холдингови компании: Руен - Холдинг АД

Производство и разпределение на горива: О.П. - Елос ЕООД, Овергаз запад АД

Машиностроене: Торготерм АД, КЕМЕТ Електроникс България ЕАД

Хотели и ресторанти: Стримон СПА АД

Издателска дейност: Алианс Медиапринт АД

Големи чуждестранни инвестиции

През 2009 г. размерът на чуждестранни преки инвестиции (ЧПИ) в нефинансовите предприятия в Кюстендилска област е 15.960 млн евро или само 0.12% от общите ПЧИ в Югозападна България, според данни на НСИ.

В областта липсват съществени чужди инвестиции според регистъра на големите чуждестранни инвестиции на Българска агенция за инвестиции.

По-големи инфраструктурни обекти

Републиканските пътища на територията на област Кюстендил са с обща дължина 577 км, което представлява 17.6% от общата пътна мрежа в Югозападна България към края на 2009, според данни на НСИ.  

Административният център на областта гр. Кюстендил е разположен на 86 км от гр. София на първокласен път № 6 /Е870/ и на 22 км от КПП Гюешево. Първокласният път № 6  Границата – Кюстендил – Радомир – София – Подбалкана – Бургас е главната пътническа артерия и връзка на столицата със съседна Македония. От града на югоизток започва второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Клисура – Самоков, а на северозапад – третокласния № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно уйно – Границата. През територията на областта преминават и европейските коридори  Е8 и Е4

Учебни заведения

В област Кюстендил има 53 училища и 29 целодневни детски градини. В областта липсват висши учебни заведения.