Територия и брой общини в областта
Област Ловеч се намира в Северен централен район. Територията на областта е 4,128 кв. км., което представлява 3.7 % от територията на страната. Областта се състои се от 8 общини със 150 населени места - Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица.
Характерна особеност за област Ловеч е, че близо 2/3 от общата площ е планинската.
Общият размер на обработваемата земя в областта е 1.711 милиона декара, а горският фонд обхваща 1.581 милиона декара, което е 40% територията на областта.
Географски дадености и природни ресурси
През територията на областта минават две главни транспортни артерии път І-4 (София-Севлиево-Велико Търново-Шумен) и път І-3 (Ботевград – Коритна – Бяла). Те осъществяват връзките на Област – Ловеч със съседните области и със столицата. Важна транспортна артерия за областта е път ІІ-35, формираща транспортната ос север-юг, осъществяваща връзката от Плевенска област през старопланинския проход Троян - Кърнаре към област Пловдив.
Най-близките летища се в Горна Оряховица на 94 км и в София на 158 км.
Областта е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Известно е находище на природен газ в с. Деветаки, община Ловеч, желязна руда е откита при с. Нешковци, община Торян, но е без промишлено значение поради ниското метално съдържание от 27%.
Наличието на юрските и кредните варовици в Предбалкана са предпоставка за развитие на циментова промишленост и вародобив. Пясъчникови плочи добивани в Троянско и Тетевенско могат да бъдат използвани за строителни цели.
Две трети от територията на област Ловеч е планинска, а останалата полупланинска и съвсем малка част е равнинна - тук са пресечните точки на Балкана и Дунавската равнина. През нейната територия преминават реките: Осъм, Вит, Златна Панега, Видима, водите на които се използват за водоснабдяването на града.
Областта е известна с термалните минерални извори от национално значение в с. Чифлик и с. Шипково, с. Крушуна.
Най-големият карстов извор в страната Глава Панега е с дебит около 4600 л/сек. е на територията на община Ябланица. С карстов произход са езерата в Деветашкото плато, където се намира природната забележителност “Маарата”.
В Средна Стара планина и Предбалкана преобладават широколистни едновидови и смесени гори от бук, дъб и др. с висококачествена дървесина, което е предпоставка за развиване на дърводобив.
Почвите в областта са разнообразни. За старопланинската част са характерни типични кафяви горски и планинско-ливадни почви. По долините на реките са разпространени алувиално-ливадни почви. Почти всички са много плодородни и подходящи за различни земеделски култури.
Природни забележителности:
- река Маарата е определена за моделен район на карстови защитени територии в България с оглед на тяхното устойчиво развитие. Изградена е екопътека, представляваща поредица от 16 дървени мостчета с обща дължина 112 м. и дървени стъпала с дължина 20 м. които отвеждат към Крушунската водна каскада. Река Маарата извира от пещерата “Водопада”.
Защитени местности:
- На територията на Ловешка област се намира по-голямата част от Националния парк Централен Балкан, който е с обща площ 71,669.5 ха. Паркът е създаден за опазването на уникални, саморегулиращи се планински екосистеми, със специфично видово разнообразие. Той е сред най-ценните и най-големи територии в Европа от категория ІІ по Скалатана международния съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUCN/. Тук се опазва най-големия в Европа защитен масив от стари букови гори. В парка се срещат 1,900 вида висши растения като 11 от тях виреят само тук.
Паркът е едно от последните за Европа местообитания на мечката, вълкът, балканската дива коза и едри грабливи птици.
В парка има 9 резервата с обща площ над 20 хиляди хектара. Осем от тях както и паркът са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитени територии. Пет от резерватите в Национален парк Централен Балкан са разположени на територията на общините Априлци, Троян и Тетевен. Това са: Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето и Северен Джендем с обща площ 28,828 ха.
Площта на защитените територии спрямо общата територия на областта е 7.17 %.
Население
Демографската картина за област Ловеч, както и за цялата страна е неблагоприятна – и тук се наблюдава тенденция към застаряване на населението, резултат не само на естествените процеси, но и на засилените емиграционни процеси. Градското население превъзхожда по численост живеещите в селата. Населението е концентрирано в най-голямата в областта община – Ловеч. Задълбочава се процеса на остаряване на населението, дължащ се на непрекъснато намаляване на относителния дял на лицата до 14 години и увеличаване дела на населението над 65-годишна възраст.
По данни на НСИ от преброяването през 2011, в област Ловеч живеят 130,180 души, което е 1.95 % от населението на България, като се отчита намаление на броя на жителите с почти 18.24 % спрямо данните от 2005 г. Около 62 % от жителите на областта живеят в градовете, а 38 % - в селата. Гъстота на населението е 36.9 човека на квадратен километър в края на 2009 г., което е по-малко в сравнение с отчетената гъстота на населението в областта през 2005 г. – 38.6 души. По този показател област Ловеч е на трето място след София област и Видин по ниска степен на гъстота на населението.
В област Ловеч 90.91% от жителите са се самоопределили за българи, 4.38% са ромите, а 3.33% принадлежат към турската етническа група.
Икономически показатели
Област Ловеч се отличава със:
- добре развита пътна мрежа с обща дължина 1,333 км, която при модернизация създава предпоставки за развитие на транспорт и логистика;
- климатичните условия и почвеното разнообразие на областта предполагат добро развитие на селското и горското стопанства;
- сравнително чиста околна среда за производство на екологична заемеделска продукция;
- природните условия и национален парк „Централен Балкан” дават възможност за развитие на туристическа дейност
безработица, заетост
Пазарът на работната сила в област Ловеч е дисбалансиран – висока безработица и в същото време - недостиг на квалифицирана работна сила. Отварянето на автомобилния завод край Баховица, община Ловеч, създава предпоставки за намаляване на дела на безработицацта в областта. Продължаващата тенденция на намаляване на раждаемостта, отрицателен естествен прираст и засилена миграция в района оказват негативно влияние върху системата на образованието, качеството на човешките ресурси и квалификацията на работната сила.
Равнището на безработица в област Ловеч по данни на Агенцията по заетостта е над средното за страната. През месец юли е отчетена стойност от 14.54% при средна за страната 9.47 %.
Съотношението между броя на безработните и свободните работни места се доближава до средното за страната. В област Ловеч през месец юли за едно работно място са се борили 17 души, при средно за страната 16:1.
Средната работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първите шест месеца на 2011 г. в област Ловеч е 509 лв., което поставя областта единствено пред Видин в Северозападен район, при 560 средно за района и 623,5 лв средно за страната.
Най-силно застъпени икономически сектори в областта
Секторите, които определят икономическата активност на област Ловеч са:
- производство на храни и напитки (Месокомбинат Ловеч АД, Винпром Троян АД, Летница ЕООД, Фруктоджус ЕООД);
- производство на дървен материал, дървени изделия и мебели; (Хармония-ТМ АД, Тетевен; Лесопласт АД, Троян)
- прозиводство на машини и оборудване (ВС - Метал къмпани АД, Луковит; Викис Хидравликс ООД, Троян; Камакс ООД, Тетевен)
- превозни средства, ремаркета (Металик АД, Ябланица; Глоком - 98 АД, Гложене; Литекс Моторс АД, Ловеч);
- шивашки услуги (Калинел ЕООД, Троян; Крис Фешън АД, Ловеч; Нора АД, Ловеч; Витекс-Троян АД, Троян).
В област Ловеч замеделието е добре развито. Освен отглеждането на зърнено-житни и маслодайни култури, добре застъпени са зеленчукопроизводството и овощарството.
Изградените хладилни бази за замразяване на плодове и зеленчуци в Летница и Троян спомагат за развитието на отрасъла. В област Ловеч има интерес към създаването на нови овощни култури, като най-голям интерес производителите проявяват към малини, ягоди, череши, вишни, сливи и арония.
Наличието на 301,794 декара ливади в областта благоприятства развитие на овцевъдството и месодайното говедовъдство.
Големи чуждестранни инвестиции (по данни от БАИ)
Област Ловеч заема дял от 1.89% сред най-големите чуждестрании инвестиции в страната. Големите инвеститори в областта са Titan Cement SA (Гърция) с инвестиции в Титан Златна Панега Цимент АД и немската Sparky Group, представена в България от Спарки Елтос АД.
По-големи инфраструктурни обекти
Област Ловеч разполага с близо 1,300 км. пътища от републиканската пътна мрежа, която е разпределена по класове:
-автомагистрала 7.2 км;
-пътища І клас 106.0 км;
-пътища ІІ клас 77.6 км;
-пътища ІІІ клас 546.1 км;
-местни пътища – 603 км.
През територията на областта преминават две главни транспортни артерии: път Е–83 /І–3 Ботевград – Бяла/ и Е–772 /І–4 София – Севлиево – В. Търново – Шумен/. Чрез тях се осъществяват връзките на областта с основните транспортни коридори №4, №9 и №7, които преминават през съседни области.
Път І–4 осъществява връзката на област Ловеч с административни и икономически центрове на съседните области и цяла Северна България – Севлиево, В. Търново, Търговище, Шумен и Варна.
Област Ловеч има добре развита пътна мрежа, която е неравномерно разпределена на територията и. Гъстотата на пътната мрежа е по – ниска в общините от планинската част на областта – Тетевен, Троян и Априлци спрямо тази в равнинната част. Средната гъстота на пътната мрежа е 0.32 км./кв. км. при средна за страната 0.33 км./кв.км.
Железопътната мрежа на територията на областта е представена от две второстепенни ж. п. Линии Левски – Ловеч – Троян и Червен бряг – Зл. Панега, като известно стопанско значение има линията Левски – Ловеч – Троян.
Общият брой на инсталираните телефонни постове е 63,096; телефонните постове на 100 жители са 37 броя. Изградени са 3 броя цифрови телефонни централи с 5,832 телефонни поста. Дължината на оптичната кабелна мрежа е 142 км.
Изградената газопреносна мрежа в гр. Ловеч е 36 км., като са газифицирани промишлени предприятия, обществени сгради и обектите на социалната инфраструктура – болници, детски заведения, училища. Град Луковит също се газифицира.
Учебни заведения
В област Ловеч има филиал на висше учебно заведение - Технически колеж – Ловеч, звено в структурата на Технически университет – Габрово, който подготвя студенти и инженерно-технически кадри в областта на машиностроенето, електротехниката, електрониката , автоматиката и текстилната техника. Общият брой на средните училища е 24. Целодневните детски градини в областта са 51.