Парите, които се дават за избори, са на практика пари, които се дават за държавно управление. Това коментира в предаването "България сутрин" ръководителят на катедра "Регионална и политическа география" към СУ доц. Косьо Стойчев.
Той припомни, че при действащ парламент разходите за неговото функциониране не са по-малко. По думите на доц. Стойчев въпросът не е дали харчим пари за политическата система, а дали имаме парламент, който да е продуктивен, тъй като през последните години Народното събрание е с най-нисък рейтинг и е на практика слабо продуктивен. "А това забавя допълнително процеса на парламентарната демокрация и я поставя под въпрос. Може да ни изглежда далечно такова бъдеще, но самата индикация, че се повдигат такива теми, означава, че върви такъв процес", обясни Стойчев.
По думите му страната се движи "по спирала на увеличаване на вътрешния дълг", който се очаква да достигне до 30% от БВП, ако не бъдат взети мерки.
"Много е хубаво да си управляващ и да увеличаваш социалните разходи, без да наблюдаваш темпа на развитие на българката икономика", обясни Косьо Стойчев, според когото сега не е моментът да се увеличават социалните плащания.
"Аз не виждам на българския политически хоризонт консервативната форма на управление, която да преведе държавата през финансовите бури и катаклизми, които предстоят", смята той.
По думите му след последните избори е много важно да има коалиционна култура, която да доведе до политическа стабилност и да не се налага да се правят нови избори.
Стойчев коментира и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според него е грешка, че Планът е превърнат в "обикновена програма за развитие", тъй като не е намерен "справедлив механизъм, тези средства да се върнат обратно в държавата". "Ако се направи анализ какви ще бъдат ефектите от ПВУ върху българската икономика, може да не сме много щастливи", смята Стойчев. Според него на преден план е трябвало да бъде изведен бизнесът, който да определи приоритетите и за какво да бъдат похарчени тези средства.
Според Косьо Стойчев бюджетът на държавата трябва да бъде балансиран и средства да се отделят за сектори, за които това е необходимо. Той определи като "контрапродуктивна" идеята бизнесът да бъде натоварван допълнително. Вместо това трябва да има мерки, които да го подкрепят.
"Българският бизнес има нужда от укрепване за поне още 10-15 години, за да натрупа капитализация. Парите трябва да останат в компаниите", категоричен е той. Гостът добави, чу всяко увеличение на доходите води към "програмирана инфлация", тъй като предприемачите трябва да калкулират предварително тези разходи.
"Трябва да мислим за държавата, като за предприятие, в което ние сме акционери", каза от своя страна икономистът Михаил Кръстев.
"Държавата не притежава пари, тя преразпределя средства. Парите са отново нашите пари, които се разпределят, в случая - за избори", каза той и поясни, че 500 млн. лв. за избори не са толкова голяма сума, като се има предвид, че с тях е създадена и временна заетост.
"Една огромна част от тези пари, освен за бюлетини и машини, се дават всъщност под формата на хонорари. Не е чак толкова голяма драмата, че те са дадени за избори. В крайна сметка 500 млн. звучат много, но например в НОИ осигуровките не достигат за покриване на социалните плащания, а тези разходи са се увеличили с близо 5 млрд. лв.", обясни Кръстев.
Икономистът е убеден, че държавата няма проблем да си позволи нови линейки и медицински хеликоптери или да се заделят средства за ремонт на храмове. Според него по-важен е въпросът какви плащания бави държавата и кои сектори са ощетени от това. "В същото време нито един от социалните разходи не е бил предвиден в дългосрочен и средносрочен план. Гласуват се на калпак и се раздават", допълни Кръстев.
Той обясни, че основната пречка за влизането на страната ни в Еврозоната е инфлацията. В този смисъл според него за бъдещия бюджет няма значение как държавата опитва да конструира финансите си, ако реалната икономика се влошава и намаляват инвестициите.
Кръстев е категоричен, че бизнесът не трябва да бъде натоварван допълнително и даде пример с идеята за въвеждането на данък "свръхпечалба". Според него трябва да се говори по-скоро за намаляване на социалните разходи и да се замрази минималната работна заплата, а увеличаването ѝ води до изкривяване на икономиката и по този начин е "отворена кутията на Пандора".
"Досега минималната работна заплата се повишаваше чрез мнозинство в парламента, оттук нататък, за да се замрази заплатата, трябва мнозинство, което никога няма да се събере, защото е политически нерентабилно", каза още икономистът.
Гледайте целия разговор във видеото.