Кой има интерес от високите цени на синьото гориво? Ще спаднат ли цените на газа?
ЕС редица пъти се опитва да принуди Русия да се държи пазарно на европейския пазар на природен газ. Но въпреки всички години стремеж на диверсификация, все още има много проблеми между европейските клиенти и "Газпром". Сегашната ситуация не е изключение. Това заяви Мартин Владимиров от Център за изследване на демокрацията в предаването Money.bg по Bulgaria ON AIR.
"В моменти на слабост Русия продължава да използва ключовата си роля като пазарен лидер, за да влияе на цените на природния газ или да накара ЕС да пренебрегне газовата директива и да позволи "Северен поток 2" да бъде резервиран 100% от "Газпром" - нещо, което противоречи на конкурентното право на ЕС", заяви той.
По думите му всички газови проекти, които захранват вътрешния газов пазар на Европа, трябва да отговарят на някои принципи и един от тях е достъп на трети страни до резервирането на капацитет.
"В случая очевидно става въпрос за достъп на други руски компании до тази инфраструктура", посочва Владимиров.
Според експерта рекордно високите цени на електроенергията не значат извънредна ситуация. Такава би била ако няма достатъчно количества газ, а такъв риск не съществува засега.
"Засилената конкуренция за малко количество газ води до този спекулативен ръст на цените. Очаква се през пролетта цените рязко да спаднат и това се вижда по фючърсите за догодина. Не бива да бъркаме временния ръст на цените, който е свързан с редица регионални фактори с извънредна ситуация. Ако се стигне до паническо поведение, това може да вдигне още цените", заяви Владимиров.
"Има чисто пазарни фактори, които вдигат цените на тези нива, а не цялостната европейска енергийна политика, както казва Русия. Само преди месеци, цените на газта бяха рекордно ниски, каквито не бяха виждани досега. Имахме и десетилетия на ниски газови цени. Това подтикна голяма част от Европа да засили зависимостта си към газа. Не става въпрос само за политика, но и за частни решения. Затова и сега кризата на енергийните пазари да е толкова чувствителна", смята той.
"Газът има своята определена функция на енергийните пазари. Ще виждаме природния газ като ключов играч особено предвид тенденциите за инвестиции в алтернативни технологии. Казвайки това, може да твърдим, че има конкуренция за европейския пазар, но количествата американски, австралийки и друг втечнен газ, търсят пазари в Азия, Южна Корея, Китай. Частните компании търсят пазари с по-голяма възвращаемост", казва експертът.
"Енергията, тъй като е ключов аспект от функционирането на всяка икономика, се използва като лост за влияние. Виждаме го и сега с поведението на Русия, което не е от последните месеци, очевидно търси други неикономически цели, а именно задълбочаване на присъствието на газовите пазари и финализирането на геополитическите си тръбопроводни проекти и постигна целта си. САЩ и Германия сключиха споразумение, че няма да са противопоставят на завършването на "Северен поток 2", вместо това ще помогнат на енергийната украинска независимост. Сега остава само да се убеди ЕС, че не трябва да си спазва собствените правила, спрямо "Северен поток 2", което е напът да се постигне", заяви той.
Какво е бъдещето на офшорните зони? Какви са последиците за лицата от Pandora Papers?
Големият проблем на политиците, които имат офшорни сметки, е не в наличието или в размера им, а в това, че не са декларирани. Във всички страни по света, под една или друга форма, има необходимост да се декларират такива имуществени интереси, когато заемаш подобна публична длъжност, трябва да бъдат избягвани конфликти. Фактът, че не са декларирани води до големия проблем с офшорните зони. Това заяви Руслан Стефанов, който е главен икономист от Центъра за изследване на демокрацията в предаването Money.bg по Bulgaria ON AIR.
"В много случаи, когато са създавани в началото на 70-те години, офшорните зони са имали легитимни цели за регионално развитие. В момента, след глобализирането на световните финансови пазари, се използват за легално намаляване на данъците и от големи компании и от всеки, който има съответно някакви по-съществени средства или не иска да плаща данъци", заяви той.
По думите на Стефанов, в повечето случаи, причината да не бъдат декларирани, е че доходите им не са легални или са свързани по някакъв начин с тяхната дейност или са натрупани докато са били политици.
"На Балканите преплитането на богатство и политика е много често срещано. И в България има много дебати, които се водят, заради многото посещения на български политици и бизнесмени в Швейцария и ОАЕ и други такива зони с такъв статут. Тези допълнителни разкрития показват, че картината е доста масова. Това се е превърнало в масовизиран инструмент за укриване на богатство или определени ресурси, но не непременно огромни по размер", заяви той.
Какви пари изтичат от България?
По думите на експерта най-сериозните изследвания в световен мащаб работят с неточни суми и за България няма такива изчисления. Подобни изчисления са направени за Русия. "Ако съберем всички изтичания на документи, България излиза на сходно равнище на Русия, като страна, спрямо населението и спрямо икономиката - сходни равнища спрямо хора суми, които държат подобни средства", казва той.
След разкритията, при политиците, би трябвало да се подходи строго, смята експерта. "Когато някой пропусне да декларира нещо, законът е много строг спрямо него. Това не може да се каже за фирмите", смята той.
По отношение на службите в Европа, които се занимават с това, може да твърдим, че нито една страна няма капацитета да направи такова мащабно разселване. Ако някой не предостави тези данни отвътре, няма капацитет да се издирят всички връзки, през които минават парите през две или повече офшорни зони и още толкова фирми, казва той.
"В Европа това е голям проблем, тъй като тя не знае какви пари има във собствената й финансова система", смята Стефанов.
Офшорните зони ще продължат да понасят загуби- ще има все повече такива изтичания и държавите ще предприемат повече мерки, както и хората ще се замислят какви рискове носят, преди да ги използват.
Целите разговори гледайте във видеото!