В предаването „Брюксел 1“ гостува Илияна Цанова, зам.- генерален директор на ГД “Бюджет“ в ЕК.
Каква е Вашата оценка на нашия план, защото вероятно имате поглед върху плановете на други страни. И всъщност, какво трябва да се случи.
„Аз не съм виждала последния вариант, който изготви служебното правителство. Мисля, че те не са го публикували официално за обществено обсъждане. За наше голямо съжаление, този план се изготви в условията на една много тежка политическа криза и някак си имам усещането, че фокусът на нито една от политическите партии, парламентарните, извън парламентарните, не беше насочен към този план, а по-скоро беше насочен към спечелване на избори, водене на тази политическа битка, на тези противопоставени противоречия. и някак си според мен това ни лиши да имаме един план, който да бъде цялостен и който да отрази визията за развитие на България. Да не говорим, че такава от години няма“.
„Направи се план някак си на парче. По проект не отразява нашата визия, каква България искаме, кои са силните сектори, които трябва да развием, кои са слабите, които да подпомогнем. Как може да използваме различни данъчни и фискални стимули, за да постигнем целите, които искаме. Някак си убягна и факта, че това не е инструмент само за инвестиции, а това е и инструмент за реформи
ЕК много настоява за това. Правят се такива декларации и писмено, и устно от висши европейски представители. Но доколко държавите, и в частност България, се съобразяват? Какви реформи трябва да очакваме от плана?
„Реформите са заложени в плана и това, което на мен някак си ми се искаше да се случи е да имаме едно политическо съгласие по тези важни за страната реформи, за да сме сигурни, че независимо кой е на власт, тези реформи ще се изпълняват. Тези реформи са предписани в препоръките на Европейския семестър към всяка една държава членка и те са много индивидуални“.
Кои са те за България?
„За България те са в сферата на здравеопазването, образованието, енергетиката, трудовото законодателство, върховенството на правото. Между другото, това са препоръки, които аз ги виждам почти във всеки един доклад. Така че, нямаме някакъв огромен напредък през последните години да изпълним тези реформи. И тези реформи, които са заложени в плана, можеха да бъдат малко по-амбициозни в сферата на здравеопазването, в сферата на образованието“.
„В здравеопазването залагаме поредната стратегия, която трябва да бъде изработена. А аз от 2013 година участвам, когато бях в служебния кабинет. Платихме едни много сериозни пари да се изработи такава стратегия. После тя се преработи от следващото правителство. И ние продължаваме да нямаме здравеопазването, което заслужаваме с добра здравна услуга, да не доплащаме и някак си реформи там няма. И сега, това, което видях в проекта, който беше представен, последният, трети вариант, не този, който служебното правителство ще изпрати, че ние залагаме поредната стратегия да се преразглежда. Ние нямаме време да преразглеждаме стратегии. Нямаме време. Ние имаме стратегии. Нека да видим какво правим оттук нататък, какъв е политическият ангажимент да се инвестира в този сектор, който е много важен за човешкия капитал“.
В предаването „Брюксел 1“ участва доц. Христо Костов, преподавател в Schiller International University и IE University в Мадрид.
Държавният секретар на Португалия по европейските въпроси Ана Закария направи изказване, че позицията на България по спора със Скопие трябва да се подхожда с разбиране, защото това е свързано с България като култура и език, явно е свързано със северномакедонския език, който някога е бил част от българския език и културните измерения на двете страни. Как си обяснявате това изказване и защо предизвика такава политическа буря в Скопие? Защо Португалия го казва в края на председателството си?
„Това предизвика политическа буря, защото Скопие по време на цялото председателство на Португалия твърдеше, че България не получава никаква подкрепа, че тези позиции са пещерен национализъм и никой в Европа не подкрепя България. Това беше шамар на северномакедонската пропаганда“.
Разбра ли ни Португалия в края на председателството си?
„Мисля, че Португалия има подобни проблеми, относно произхода на португалския език. Нямат спорове с Испания, защото въпросите се решават на цивилизовано ниво“.
На кои други страни можем да разчитаме в Евросъюза?
„Мисля, че ако нашите дипломати популяризират ясно нашата позиция, можем да срещнем разбиране и в Испания, където също има доста етнически езикови проблеми, също Италия, особено Гърция, във връзка с провокациите към Гърция от Северна Македония“.
Нашите съседи от Скопие предпочитат наименованието Северна Македония вместо Република Северна Македония. България трябва ли да реагира като Гърция?
„Разбира се, защото част от Северна Македония се намира в пределите на България. Македонците изпускат термина „република“, защото явно продължават с техните претенции към български земи. Техните партии продължават да подкрепят това, особено опозицията. Северномакедонската гледна точка е, че македонската организация не е държавна институция, а не е под егидата на северномакедонското правителство“.
Да Ви върна на въпроса- на кои други страни членки можем да разчитаме?
„Франция, Италия и Румъния, защото Румъния има подобен случай с Молдова, но там ситуацията е много по-различна, защото между Румъния и Молдова има много повече разбиране“.
Целите разговори гледайте във видеото!