Скопие има вече специален пратеник за България. Има ли напредък след разговорите му с премиера, вицепремиерите и президента - говорим в предаването "Брюксел 1" със заместник-външния министър Георг Георгиев.
Нови разговори на високо равнище по оста София-Скопие тази седмица. Президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов се срещнаха със специалния пратеник на Р Северна Македония Владо Бучковски. Преди това Бучковски имаше срещи и с вицепремиерите Захариева и Каракачанов. Той направи среща и с лидера на БСП Корнелия Нинова.
Основното искане на България към Скопие е изработването на пътна карта към Договора за добросъседство. Заради обвиненията на съседите ни, че отричаме македонската идентичност, външно министерство е предложило протокол към договора, в който да бъдат разрешени подобни въпроси. Предполага се, че Зоран Заев е склонен да приеме подобен анекс.
„Напредък можем да отчетем тогава, когато българските искания станат неразделна част от правно обвързващите документи, така, както до сега сме поставяли условието“. Това каза в предаването „Брюксел 1“ заместник-външният министър Георг Георгиев по повод поредните искри между София и Скопие.
„От една страна - за пътната карта по изпълнение на Договора, от друга – за езиковата клауза, от трета – за отказа от национални малцинства на територията на Република България. Да, раздвижиха се нещата, ние никога не сме затваряли вратата за диалог“.
Какво иска България да залегне в преговорната рамка?
„Всъщност, това са трите български искания, които са крайъгълният камък за да дадем съгласието си по тази преговорна рамка. Нашата позиция е тези искания да не бъдат заобиколими, искаме те да бъдат нормативно определени, да бъдат включени в официалния диалог и да са официален залог за това, Р Северна Македония да се придържа към някаква правно установена и ненарушима клауза, която да бъде не само между нашите страни, но да бъде приета и на ниво ЕС“, каза Георг Георгиев.
Според зам.-външния министър, преговорната рамка е важен, обвързващ документ, не само някаква декларация, която да бъде пожелателна и да няма правна стойност.
„Съвсем задължително и императивно тези три клаузи – пътната карта за изпълнение на Договора, отказа от претенции за национално малцинство и езиковата клауза, да бъдат включени“, категорично заяви Георг Георгиев, като добави:
„Р Северна Македония трябва да се съгласи да приеме тези клаузи. Не вярвам, че другите европейски страни биха имали някакви обструкции по тях“, убеден е зам.-министър Георг Георгиев.
В какво се спъна отново Историческата комисия между София и Скопие и може ли да има пробив по историческите и образователни въпроси - разговаряме с проф. Кирил Топалов. С него говорим и за обявяването на 24 май за „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”.
Европейският съюз реши да разшири санкциите срещу Турция заради сондажите ѝ за газ в гръцки и кипърски води в Средиземно море. Лидерите на ЕС дадоха зелена светлина в Брюксел за работата по разширяване на "черния списък" с турски граждани, който сега се състои от двама служители на Turkish Petroleum Corp. ЕС разшири санкциите, но не забрани сделките. Как ЕС ще санкционира Анкара и кога - говорим с бившия ни генерален консул в Турция Георги Димов.
Гледайте предаването "Брюксел 1" в събота, от 17.30 часа, по Bulgaria on air!