ГЕРБ навърши 14 години. Каква е равносметката? Ще има ли негативно отражение здравната криза? Според зам.-външния министър, „в началото на годината правителствените мерки се ползваха с доверието на хората. Когато ни удари по-тежко втората вълна, имаше малко ерозия. Но в момента смятам, че доверието се възвръща. Това, което предприеха властите, се оценява от гражданите. В тази ситуация не е уместно да мислим за избори, защото си даваме сметка, че част от мерките са нетрадиционни, носят негатив. Но трябва „единение“ – между институциите, политическото ръководство и хората. Не мисля, че има политически представител, който мисли за рейтинги. Нашата основна грижа сега е да се справим с ковид-кризата“, добави зам.-външният министър.
„Да се заиграваш с конституцията – никой до сега не си е позволявал по такъв начин. Защото конституцията – това са нашите права и свободи. Причината за промени в Конституцията е да се печели време. Това беше един блъф, но при много високи залози – държавността“ допълни депутатът.
Според Крум Зарков, въпросът с ваксините също е свързан с доверие. „Можеше да бъде един много добър знак, ако министър-председателят и цялото правителство дойдат в парламента и кажат, откъде са тръгнали, докъде са стигнали, да потърсят нашата подкрепа. Можеше да се стигне до единодушие и знакови решения в тази посока. Криенето и бягането от отговорност не помага“, добави той.
По повод предложението на Венецианската комисия за прокурор, който ще може да разследва главния прокурор, Крум Зарков заяви, че България има проблем, който е идентифициран в редица доклади, резолюции, мониторинги на нашите европейски партньори.
Той е, че въпреки по право всеки един прокурор би могъл да разследва главния прокурор, фактически това не може да се случи заради йерархичната структура, поради която тази институция работи. Едната от пистите за разследване на главния прокурор е, да се създаде фигура, която да има тези права. В българското право се създаде фигурата на европейски делегиран прокурор, който няма да бъде подчинен на нашия главен, а директно на европейския главен прокурор. Тепърва ще се произнесем по това предложение. Има два въпроса: кой избира този човек и какво ще прави?“, каза депутатът от БСП Крум Зарков.
По повод критиките на президента Румен Радев към правителството, Георг Георгиев заяви, че „президентът Радев трябва да бъде еманципиран от понятието политик. Ако можем с нещо да характеризираме неговия мандат и особено последната година, то това е нихилизъм и некадърност. Казвам го със съжаление, защото в този момент държавата имаше нужда от обединител, от държавен глава, от човек, който да дава кураж. Той не се справи с тази задача. Той е изцяло подвластен на своите интереси. Същото се отнася и до БСП“, категоричен е в оценката си зам.-външният министър Георг Георгиев.
Опасни ли са ваксините? „Ваксини, които не са минали всички етапи, се използват тогава, когато патогенът е изключително опасен. Една висока смъртност, като 30-40 %, е причина за поемане на риска да се използва такава ваксина, защото тя ще спаси половината хора.
Според проф. Чорбанов, ваксините, които са направени, може да са много добри и с високо качество, но ние не знаем все още. „Нито една от тях не е била като ваксина на пазара и не е тествана за това. Всички ваксини, които се разработват, включително и нашата, са на нови, иновативни платформи, които тепърва ще се доказват като ефективност“, обяснява проф. Чорбанов.
„Четирите ваксини, които се предлагат са два типа. Единствената различна е на Астра Зенека. Тя се базира на вирусен вектор, в който е поставена генетична информация от коронавируса. Подобна ваксина вече е регистрирана лятото – това е ваксината за „Ебола“, но тестовете там продължиха 5 г. На същия принцип е руската ваксина – „Спутник V”, която не е в сметките на ЕК. Световната научна общност твърди, че щамът, който са подбрали, е по-добър от този на Астра Зенека“, категоричен е в оценката си професорът от БАН.
„Другите три ваксини са на един и същ принцип. Там е поставена генетична информация, която директно да бъде реализирана от клетката на гостоприемника. Тя е много чувствителна и затова се държи във фризери. Това логистично е проблем, защото до момента, никой в света няма този опит за масова имунизация на такъв тип ваксини“, обяснява експертът.
Относно рисковете, професорът смята, че те са теоретични. Има странични реакции, но те са в рамките на допустимите за ваксини. „Критиките към производителите са, че включиха голям брой доброволци в трета фаза, но не ги сложиха в отделни групи за проследяване, а бяха направени наведнъж. А тези доброволци в огромния си брой са здрави хора, които не са мишената на вируса“, допълва проф. Андрей Чорбанов от БАН.