България не успя да обясни на своите европейски партньори позицията си за Северна Македония, затова днес сме в изолация и не срещаме подкрепа. Eвропейците смятат, че министър-председателят Борисов е паднал в капана на своите коалиционни партньори и се страхува от оставка на правителството, затова действа по този начин. Затова и европейските ни партньори не разбират същината на нашите искания. Тази позиция изрази вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „Опорни хора“ по Bulgaria on air.
Йотова изтъкна поредицата от грешки на българската дипломация от подписването на Договора за добросъседство през 2017 г. Тя припомни, че в края на 2019 г. своите резерви пред еврочленството на Северна Македония и Албания са изразили Франция, Германия и Нидерландия, но очевидно България не успя да покаже, че и тя има резерви и условия.
Вицепрезидентът припомни, че Съвместната междуправителствена комисия, оглавявана от външните министри на България и Северна Македония, се е събирала само веднъж от подписването на Договора за добросъседство. Липсва публично достъпен преглед на неговото изпълнение – каквато е задачата на тази комисия, подчерта Илияна Йотова.
Йотова определи като абсолютно недопустими антибългарска кампания и езика на политици в западната ни съседка и настоя за реакция на българското правителство заради обидите, отправени към външния министър Захариева.
Вицепрезидентът е категорична, че България не трябва да отстъпва от червените линии, формулирани след Консултативната среща при президента Радев м.г., последвалата рамкова позиция на Министерски съвет и приетата от Народното събрание декларация. „Оттук нататък решаването на проблеми е почти изцяло в ръцете на македонската страна. Не е България тази, която трябва да ревизира своето отношение и да е активната страна в търсене на решение. Въпрос на дипломация и познания е как нашите условия да бъдат отразени в текстовете на преговорната рамка“, посочи Йотова.
Вицепрезидентът заяви, че в глава 35 от преговорите трябва да бъдат ясно записани българските условия, ясно да бъде упоменат Договорът за добросъседство и да се проследи в целия преговорен процес дали той се изпълнява. Другата възможност е в първия клъстър от глави, т.нар. основи, да бъдат ясно поставени условията на България и този запис да върви като постоянна преговорна нишка през целия процес и тази глава да бъде затворена последна.
Йотова отбеляза стремежа на Германия като председател на Европейския съвет да запише като успех приемането на преговорните рамки за Северна Македония и Албания. „С ветото българското правителство направи невъзможно започването на преговорите в рамките на германското председателство и това ще ни бъде припомняно в удобни моменти“, посочи вицепрезидентът.
Илияна Йотова подчерта успеха на българското европредседателство с налагането на темата за Западните Балкани и посочи, че България беше и ще продължава да бъде най-големият поддръжник на тяхната европейска интеграция. „За да продължим тази последователна политика, трябваше да се борим българският еврокомисар да отговаря за разширяването. За това настоявах преди година“, каза вицепрезидентът.
Най-вредно е да се политиканства със здравната криза и не може да се извличат политически дивиденти в условията, в които се намираме всички. Министър Ангелов призна очевидно най-големия страх на управляващите – ако се затегнат мерките, хората ще излязат на улицата. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „Опорни хора“ по Bulgaria on air.
Вицепрезидентът е категорична, че не трябва да вървим след събитията, а кризата трябва да се управлява с експертност, професионализъм и грижа към всички. „В тази ситуация няма печеливши и губещи и всички трябва да се справяме заедно. Всеки загубен живот е провал за държавата“, убедена е Йотова.
Тя отново изтъкна липсата на национален план за действие, за какъвто от пролетта настоява президентската институция. План с различни сценарии в зависимост от развитието на кризата, а не хаотични действия – като например сменената няколко пъти концепция за броя на леглата за Ковид-19 в болниците. Илияна Йотова предложи организирането на среща с директори на болници от цялата страна, за да се преценят всички съществуващи и необходими ресурси и да се предложат решения. Ако трябва да се предприемат бързи действия от страна на Министерски съвет, да се вземат бързи законодателни решения в условията на извънредни мерки. „Технологичните срокове в мирно време не са валидни“, посочи вицепрезидентът.
„Медиците си свършиха работата и успяха да овладеят шоковата ситуация през пролетта. Очакваха обаче и управляващите да си свършат работата и да подготвят системата през лятото“, заяви Илияна Йотова. Тя подчерта, че с изказването си, че проблемът е в нереформираната здравна система, здравният министър е дал оценка на това, което се случва в здравеопазването през последните 10 години, в които управлява Борисов.
По думите на Йотова днес най-големият страх на българите е не дали ще се заразят, а дали ще могат да стигнат до болниците, дали ще получат адекватна медицинска помощ, не само за Ковид-19.
„Ако се вярва на думите на правителството, около 400 млн. лв. трябва да са влезли в здравната система. Всяка вечер слушаме за поредните суми, обещани от министър-председателя. Хората обаче не вярват, че тези пари ще стигнат до предназначението си и ще бъдат използвани разумно“, посочи вицепрезидентът. „Хората не вярват и заради цинични изказвания, като на бившия финансов министър Горанов, за раздаването на пари от хеликоптер“, заяви Йотова.
Според вицепрезидента трябва да се предложи на студентите по медицина в последните курсове перспектива за развитие, за да останат в България. А българските медици ще се върнат от чужбина, когато видят адекватно отношение, правила и ред, достойно заплащане.
В предаването „Опорни хора“ гостува и проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология.
"Никой не беше подготвен за тази ситуация. Виждаме страни като Белгия, Чехия, за които вярвахме, че имат една от най-добрите здравни системи, сега те са на дъното. Мисля, че не е време за обвинения. Напротив, време е да се вземем в ръце и да се справим със ситуацията, каза проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология. За 3-4 месеца не може да се направи истинска реформа.
Пандемията болезнено показа, че системата се нуждае от реформа и то в много рационален аспект, който има изключително много компоненти- от заплащане, през структурата, до начина на финансиране, организацията, въобще много неща трябва да бъдат коригирани. Сигурен съм, че здравните власти са си дали сметка за това, допълни проф. Иво Петров.
Забележително е, че повечето от партиите в предизборните си платформи включват задължително реформа на здравеопазването. За съжаление, от 2008 г., когато въведоха клиничните пътеки, не се е променило нищо. Със сигурност имаме нужда от промяна.
Много модели бяха изследвани, не знам причините за задържане на статуквото. Досега това статукво изглеждаше стабилно, но пандемията по болезнен начин го промени. Това, че доста кадри изтичат, е красноречив факт, че имаме нужда от промяна. Има лекари, които заминават в чужбина, но не упражняват професията си. Нашата система за обучение и образование подготвя прекрасни кадри, които, за съжаление, отивайки в чужбина, не се реализират в това поприще, каза проф. Иво Петров.
В последните дни и седмици се направиха много неща – държавни, частни, общински болници се включват активно. Тази ситуация показа, че няма разлика между болниците и не трябва и да има, както е във френската, немската и др. европейски здравни системи.
Направи се и добра реорганизация – има прехвърляне на кадри, колеги от едни болници дават дежурства в други и т. н. Това говори, че сме солидарни, когато се налага и когато сме в затруднена ситуация.
От 100 години не сме имали такава пандемия. Малко се е приспало чувството ни за опасност. Никой не е очаквал, че заради такъв тип инфекция здравеопазването в целия свят ще се окаже неподготвено. Трябва да се справяме като във военно време, с бързи мерки и декрети, добави известният кардиолог.
Има много критики за мерките, но това е нормално. Самите ние, в практиката, често взимаме едно решение, но след това, като преоценим данните, взимаме друго решение. Независимо от всичко, решенията трябва да се изпълняват. Това е характерно за зрелите общества.
И обществото и управниците разбират колко са важни лекарите и се надявам това да остане като един урок за в бъдеще, след като се справим с епидемията. Сигурен съм, че ще се справим. Тежки, сериозни, болезнени изводи, от които да си извлечем поука и да взимаме правилните мерки сега. Някои казват: спокойно, епидемиите са през 100 г. Смятам, че този път нямаме право да се приспиваме, категоричен е проф. Иво Петров.
Тази пандемия ще доведе до въвеждане в практиката на много ефикасни методи за лечение на инфекциите. Може би това ще е един от позитивите, които ще извлечем от пандемията.
Има 160 медикамента, които са включени в официални проучвания. Може би ще се намерят няколко, които помагат.
Масовото използване на Азитромицин ще му изиграе лоша шега, защото ще стане резистентен към множество причинители. В следващите 2-3 години трябва да забравим за него, защото просто няма да е ефикасен, предупреди националният консултант по кардиология проф. Иво Петров.