Бюджетът за 2021 е бюджет, който е насочен съм хората. Той е свързан с изборите, но не с тези, които предстоят, а с тези, които отминаха. Тогава обещахме 300 лв. минимална пенсия, обещахме, че до края на мандата ще има двойно увеличение на учителските заплати, ще има минимална работна заплата от 650 лв. и това, което правим в момента, е да следваме управленската програма на правителството. Това каза в предаването „Опорни хора“ социалният министър Деница Сачева.
Преизчисляването на пенсиите е мантра, с която се спекулира. Ако се преизчислят пенсиите със средния осигурителен доход за 2015 г. ще струва 1.2 млрд. лв. Но, на 1.1 млн. пенсионери няма да получат никакво преизчисление на пенсиите си. Само половината пенсионери ще имат по-високи пенсии. Ако се преизчисли със средния осигурителен доход за 2018 г. ще е около 2,8 млрд. лв., но тогава пък 543 хиляди ще са тези, които няма да получат никакво увеличение. Ако е с доходите за 2019 г., тогава ще струва 3,8 млрд. лв., но отново ще има около 350 хиляди души, на които пенсиите няма да помръднат. Така че, преизчислението на пенсиите също не е панацеята, категорична е Деница Сачева
Според нея, това е политическо решение! Съотношението между минималната и максималната пенсия се запазва и сега. Иначе 17000 български граждани са ощетени, поради наличието на таван за пенсиите.
От 1 юли всички пенсии ще бъдат увеличени с 5%, с изключение на минималната и максималната, които ще се увеличат още в началото на годината, допълни социалният министър.
Всички пенсионери ще получават по 50 лв. до края март. Всички, които твърдят, че по някакъв начин се използват тези средства за предизборна пропаганда, показват своя собствен начин на мислене. Ние не влагаме подобна мисъл в това, което правим. Точно обратното. Следващото правителство ще направи съответно избора си. Ние сме отговорни и казваме, до там, докъдето ние отговаряме за управлението на държавата, ще осигурим средства и ще си платим сметките.
„Златните три години“. Как ще се пенсионират хората след 2021 г.? Хората не се ощетяват. Напротив, каза Деница Сачева и поясни. Това беше временна мярка, която изчерпа своето действие. Почти две-трети от пенсионерите се пенсионират по новата методика. Осреднено 27 % е по-добра пенсията, когато се пенсионират по новата методика. Тези, които се пенсионират с осигурителен стаж и възраст – до 40 % е по-добра пенсията. Даваме още една година шанс и след това почти всички ще се пенсионират по новата методика.
По данни на самите асоциации, мярката с 9% ДДС наистина ги е запазила и им е дала възможност да не фалират. Ако беше се стигнало до фалит, нямаше да имаме намалени приходи от ДДС, а вероятно 0%, заяви социалният министър Деница Сачева.
Най-големият бюджет, който България е имала като разходи досега, в последните 30 г., това са 52 млрд. лв. разходи, което надхвърля 42 % от БВП. Това каза в предаването „Опорни хора“ президентът на КНСБ Пламен Димитров по повод новия бюджет за 2021 г.
Дали трябва да се харчи толкова? Трябва да се харчи още повече. Защо? Когато частното потребление е в колапс, а то е второ тримесечие в това състояние, единственият фактор, който влияе на макро ниво са правителствените разходи, смята Пламен Димитров.
Затова и всички държави членки на ЕС правят това. И го правят в пъти повече от нас. Даже малко се харчи, защото това е 2% от БВП. Германия харчи 8 % от нейния БВП за социални и икономически мерки, допълва президентът на КНСБ.
Разходите трябва да бъдат два пъти повече и то насочени към фирмите. Говоря за този пакет от 3 млрд. лв. ориентиран към хората за справяне с коронакризата.
Основната критика е там, че до предприятията не стигна ликвидност, не стигнаха и пари, които трябваше да ги подкрепят през различни кредитни или безлихвени схеми.
През 2020 г. харченето е малко, затова през 2021 трябва да стане по-голямо.
Надбавките от 50 лв. на пенсионерите можеше да започне от началото на годината и да не създава такива спекулации, че се купуват гласове, категоричен е Пламен Димитров.
Мерките на малките пенсии, на тези, които са под прага на бедност, трябва да бъдат изпреварващи, за да може накрая минималната пенсия да я сложим над прага на бедност.
Относно „трите златни години“ за пенсиониране, с нас и в Тристранния съвет не е говорено по тази тема, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Като цяло в здравната система имаме доста добри резултати, справяме се добре, както всички по света. Сигурно можехме повече. Но можехме да получим и по-малко. Нека да погледнем и от тази гледна точка. Това каза в предаването „Опорни хора“ д-р Андрей Марков, зам.-председател на Българската болнична асоциация.
По повод връщането на пациенти д-р Марков заяви, че организацията е голям проблем в България, не само в здравеопазването. Да бъдем по-организирани и по-дисциплинирани се възпитава с години.
Относно критиката към частните болници, че не приемат COVID-болни, Андрей Марков отговори . „Това не е вярно. От първия ден болниците, без значение дали са частни, държавни или общински, участват в тази битка без никаква обструкция, без никакви проблеми. В момента влизането в отделение с COVID-болни става не с административен натиск, убеждение или принуда. Лекарите и медицинският персонал влизат в битката с предизвикателния момент да докажат, че могат, че знаят. Когато даден екип се преумори, ние го заместваме с друг. Не е лесно – имаме изключителни трудности. Но няма да се оплакваме, защото всеки си има трудности. Това е битка, в момента е национална битка, бих казал световна битка с едно тежко заболяване.
Леглата за COVID-болни в болниците са определени от министъра на здравеопазването. Да, на някой може да му се струва, че на съседа са по-малко. Но това е типично по български. Не съществува такъв проблем между частни и държавни болници и той се експонира неправилно.
Трябва да имаме здравна политика и тя не бива да се оцветява с политически краски. Струва ми се, че това става. Здравната система работи, имаме излекувани пациенти. Да, имаме и неуспехи, но това е част от играта. Усложненията са част от медицинската практика. Всеки загубен случай се преживява от лекарите много по-тежко, отколкото хората си мислят.
Относно обвиненията, че на частните болници се плаща повече за едни и същи лекарства, отколкото на другите лечебни заведения, свързано с обществените поръчки, д-р Андрей Марков заяви: „Това въобще не е вярно. Имаше един случай за препарат, който се ползва в медицинската онкология. Той беше решен неправилно именно от този, който постави проблема в публичното пространство, уточнява Андрей Марков. Ако погледнете списъка ще видите, че болниците купуват едно и също лекарство на различна цена. С централизирането на доставките на тези лекарства, този въпрос изчезва, заяви д-р Андрей Марков, зам.-председател на Българската болнична асоциация.