Държавният глава Румен Радев удостои с Почетния знак на президента изявените български спортисти за изключителните им заслуги за развитието на българския спорт, Олимпийското движение и изграждането на млади таланти и по случай техни юбилейни годишнини. Церемонията се проведе в Гербовата зала на "Дондуков" 2.
"Световните успехи на големите български спортисти Нонка Матова, Таня Богомилова, Весела Лечева, Армен Назарян, Албена Денкова и Ивет Лалова са резултат на трудолюбие, воля, дисциплина и неудържим устрем към победа. Тези славни имена са символ на несломимия български дух и на посветеността в името на България... Десетилетия наред вие разнасяте славата на Родината по целия свят и доказвате, че за човешките възможности няма предел", заяви президентът.
По думите му връченият Почетен знак на президента е израз на дълбокото признание на цялото ни общество към легендите на българския спорт, които неведнъж са ни вдъхвали гордост, че сме българи.
"Техният шампионски път е ценен урок по родолюбие и пример за всички млади българи, устремени към успеха“, посочи Румен Радев.
Президентът изрази благодарност към семействата и близките на отличените спортисти, споделили с тях изпитанията през годините, както и към техните треньори. „Изказвам благодарност и към съвременните деятели на българския спорт, за които възпитанието на младото поколение в дух на родолюбие, в любов към спорта, воля и всеотдайност по пътя към върха е истинска кауза“, заяви още държавният глава.
От името на удостоените с Почетния знак на президента Нонка Матова благодари на държавния глава за оказаната чест. „Уверявам ви, че ние, спортистите винаги ще носим в сърцето си България и ще издигаме българския трибагреник“, каза Матова.
Нонка Матова е един от най-титулуваните състезатели по спортна стрелба в съвременната история на световния спорт. Няколко дузини са медалите от Олимпийски игри, Световни и Европейски първенства и световните рекорди. Участник на 6 Олимпийски игри с впечатляващ път, който започва в Монреал през 1976 г. минава през Москва, Сеул, Барселона, Атланта и завършва в Сидни през 2000 г. Връх в олимпийската кариера на Нонка Матова е вицешампионската титла от Барселона през 1992 г. Политик и общественик, а през 2003 г. с указ на президента на Република България е удостоена със звание генерал-майор от системата на МВР, което я прави и единствената жена генерал в най-новата история на страната ни.
Таня Богомилова започва да тренира плуване на 6-годишна възраст, а на 14 години покрива норматив „Майстор на спорта“. Успехите не закъсняват и много скоро след това през 1980 г. едва 16-годишна представлява страната ни на Летните олимпийски игри в Москва. На Европейското първенство в София през 1985 г. печели пълен комплект медали и става европейски шампион, а година по-късно в Мадрид, затвърждава успехите и става вице-световен шампион. Връх в кариерата на най-успешната ни състезателка в плувните спортове са Летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г., където става Олимпийски шампион в коронната си дисциплина на 100 м. бруст с нов олимпийски рекорд. Богомилова е Спортист на годината за 1988 г. Член е на Техническата комисия по плуване в открити води на Международната федерация по плувни спортове и дългогодишен Генерален секретар на Българската федерация за плувни спортове.
Весела Лечева е петкратен световен и осемкратен европейски шампион, 4 пъти носител на Световната купа и два пъти вице-олимпийски шампион. В анкетата на Световната федерация по спортна стрелба е избрана за „Стрелец номер 1 в света на 20-и век“. Лечева е Спортист на годината за 1988 г. Председател е на Българския стрелкови съюз, член на Комисията по "Обществените въпроси и корпоративните комуникации" към МОК, член на Българския олимпийски комитет, бивш народен представител, председател на Държавната агенция за младежта и спорта в периода 2005-2009 г. и на два пъти служебен министър на младежта и спорта.
Армен Назарян е един от най-титулуваните състезатели в класическата борба на 20-и век. Трикратен световен шампион и шесткратен европейски шампион. Двукратен олимпийски шампион, като на Летните олимпийски игри в Сидни през 2000 г. печели златен медал за България. От 1996 г. се състезава за България и получава българско гражданство с президентски указ през 1997 г. Два пъти е носител на златния пояс „Никола Петров“. Два пъти е обявен от Световната федерация по борба за борец номер 1 в класическия стил. През 2005 г. е приет в „Залата на славата по борба“. След края на състезателната си кариера е старши треньор на българския национален отбор по класическа борба.
Албена Денкова е най-успешният български състезател по фигурно пързаляне. На световното първенство в Калгари през 2006 г. Денкова, заедно със своя партньор Максим Ставийски стават световни шампиони за първи път в историята на България. През следващата година на Световното първенство в Токио те затвърждават доминацията си при двойките и за втори път покоряват световния връх. Албена Декова е спортист номер 1 на България за 2006 г.
Ивет Лалова-Колио е многократен национален шампион и рекордьор в спринта на 100 м. и на 200 м. Един от най-успешните ни и титулувани състезатели по лека атлетика на 21-и век. Европейски шампион е за девойки до 19-годишна възраст на 100 и 200 м. през 2003 г. Лалова е европейска шампионка на 100 м. в Хелзинки през 2012 г. и европейска шампионка в зала на 200 м. в Мадрид през 2005 г. На Европейското първенство на открито през 2016 г. в Амстердам печели отново двете вице-шампионски титли и на 100 и на 200 м. Избрана 4 пъти за Атлет номер 1 на България. Лалова участва в 5 олимпиади – в Атина, Пекин, Лондон, Рио де Жанейро и Токио.
Снимки: Прессекретариат на президентството