Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
50 години от трагичната смърт на незабравимите Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Ръководство, служители, ветерани и привърженици на Левски се поклониха пред легендарните футболисти.
30 юни 1971 г. В зловеща катастрофа в прохода Витиня загиват любимите момчета на България Георги Аспарухов и Никола Котков. Гунди е само на 28, а Котков - на 32 г.
Тъжната новина се разпространява светкавично.
"Бях ученик, втори курс, на улицата децата и както си играхме, в един момент се разнесе по радиото, че са починали с Гунди и Котков и всичко беше притихнало, като че ли бомба беше паднала", спомня си треньорът по футбол Ангел Станков.
Погребението на играчите на "Левски" остава в историята завинаги като картина, която не може и няма да бъде повторена. Почти половин милион души се стичат на "Герена", за да се сбогуват с непрежалимите футболисти. Трибуните и теренът се изпълват, хора се катерят по оградите.
"Като ученици се катерехме по оградата, защото стадионът и отвънка беше всичко пълно. Толкова много народ никога не съм виждал. Беше много страшно, защото хора мълчаха и се движеха и се чудеха какво става, искаха да влязат вътре на стадиона", разказа още Станков.
За Гунди и Котков са написани много стихотворения, поеми и балади. Панайот Панайотов също ги възпява в балада, която включва в най-новия си албум по повод 50-годишнината от смъртта им. За да се помни.
"Тя е създадена по повод кончината на Гунди от един човек бистричанин, който е влюбен в човека Гунди. Отбелязваме 50 години от кончината на Никола Котков и Георги Аспарухов-Гунди. Незабравими българи. Мисля за тях на днешния ден не като собственост на националните им клубове, а като истински българи, които са прославили нашата родина с националния отбор на България далече, далече в света", разказа от своя страна Панайотов.
Ангел Станков е 8-годишен, когато за първи път гледа тренировка на Гунди и Котков. Помни ги не само с виртуозното владеене на топката, а и с топлите им сърца.
"Като минаваха тука по улиците и ние гледахме да ритнем топката към тях, за да ни я върнат... Неща, които трудно се забравят. Те бяха невероятни като хора, те бяха обаятелни, те бяха чисти души, които идваха при теб да разговарят и да ги докоснеш. Дечицата викаха "аз съм Пенев, аз съм Гунди", посочи Станков.
"50 години безсмъртие". Това послание са оставили феновете на Гунди и Котков днес пред дома на вечната синя деветка в столичния квартал "Редута".
Вижте повече в репортажа на Александра Иванова.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
LIVE
