43-годишната Лоръл Хъбард от Нова Зеландия е на път да стане първият транссексуален олимпиец, след като беше включена в отбора по вдигане на тежести, който ще замине на игрите в Токио. Това постави въпроса дали транс жените имат несправедливо предимство пред биологичните жени.
Разделянето на отборите по пол само по себе си показва защо го правим: предимството на мъжките резултати", пише в коментара си по темата спортният журналист от "The Guardian" Таня Алдред.Международният олимпийски комитет промени своите насоки през 2015 г., за да позволи на спортистки, като Хъбард, да се състезават в женската категория. условието е общото им ниво на тестостерон да е било под 10 наномола на литър в продължение на поне 12 месеца, пише dnes.bg.
Все по-често обаче изследванията показват, че тези насоки за тестостерон не гарантират "лоялната конкуренция", на която се е надявал МОК."Понижаването на тестостерона е почти напълно неефективно за премахване на биологичните различия между мъжете и жените", обобщава спортният учен и експерт по предимствата на тестостерона в спорта Рос Тъкър.
МОК е отложил всяко по-нататъшно вземане на решения до Токио 2020 и е оставил на отделните спортни федерации да решават собствените си трансджендър политики.Най-честият аргумент, използван в полза на включването на транссексуални жени в отборите, е, че в спорта става дума изцяло за естествено предимство, подобно на размера на краката на Майкъл Фелпс.
Някои спортисти обаче не са на същото мнение. Като Серена Уилямс.
"Ако се наложи да играя крещу Анди Мъри, ще загубя с 6-0, 6-0 след ... може би 10 минути", сподели тя пред Дейвид Летърман.Транс жените трябва да могат да изживеят максимално спортния си живот, така че ако изследванията могат да намерят начин да участват в женски спорт без предимство - брилянтно. Дотогава напълно премахнете идеята и се върнете към категориите, базирани на пола", коментира в анализа журналистът Таня Алдред.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК