Малък Сечко се показва като истински мъж

Да се прогнозира времето винаги е било интересно. Българинът обича да коментира футбола, времето и политиката. Става дума за наука с главно Н. А когато по една или друга причина метеоролозите и климатолозите не познаят, почват и критиките към тях. За климата, глобалното затопляне и ролята на човека, индустрията и урбанизацията върху тези явления и процеси, разговаряме с доц. Георги Рачев. Той е част от екипа на Bulgaria ON AIR, където представя по-обстойна и аналитична прогноза за времето.

– Г-н Рачев, метеоролозите предупреждават, че от неделя се очаква истинска зима. Колко ще продължи застудяването?  

– Да, от неделя до четвъртък следващата седмица ще има сериозно захлаждане. Малък Сечко се показва като истински мъж. Ще бъдем свидетели на истинска зима, ще има виелици и снегонавяване, поледици. Очакваме температури до минус 10 градуса у нас. Но това ще е кратко – след 2 март предстои затопляне и край на зимата…

– А какво време ни очаква през цялата 2018-та година?

 – Много от моите колеги смятат, че годишните прогнози нямат голяма успеваемост и е по-добре да гледаш на боб или на кафе. И те имат своето основание. Аз обаче се причислявам към по-малката на брой колегия. Вярно е, че природата на процесите e силно неопределена и има случаен характер. Въпреки това трябва да се опитваме да надникнем в бъдещето, дори и да станем обект на по-нататъшни шеги и закачки. Шестмесечната прогноза на Американската агенция за океански и атмосферни изследвания предвижда малко по-топли февруари и март, както и нормални по отношение на температурите април, май, юни и юли. Въпросът с валежите е още по-неопределен, но въпреки това март, юни и юли се очертават с нормални и по-ниски валежи, а февруари, април и май с валежи – малко над нормата. Предстои да видим дали тези прогнози ще бъдат реализирани. Още по-интересна е ситуацията в света. Започнахме годината с отбелязването на много ниски температури в централен Сибир, където в Оймякон бяха измерени стойности от порядъка на минус 62 градуса по Целзий. В Монголия и в североизточен Китай температурите също паднаха рекордно до минус 40 градуса по Целзий. А в Австралия пък бяха отбелязани максимални температури от порядъка на +40-45 градуса. Няма съмнение, че глобалното затопляне е причина климатът на Земята да се намира в положителна фаза, а поради този факт има голяма вероятност 2018 година да се нареди сред най-топлите от 1990 г. насам. Почти сигурно е обаче, че изминалата 2017 г. ще заеме първото място като най-топла година от началото на миналия век, през която не се проявява природният феномен Ел Ниньо. През лятото предстои на места в района на Близкия Изток да отчетем отново високи температури от около +52 градуса. Очакват се и още наводнения и температурни рекорди, както през последните години. Тъй като интересът на хората към климата логично нараства с течение на времето, ние, климатолозите, се стремим регулярно да припомняме и информираме за климатичните изменения.

– През 2017 г. природните бедствия из целия свят взеха стотици жертви и причиниха загуби за милиарди… Какви са прогнозите за планетата ни – ще зачестят ли бедствията и ще нарастват ли загубите?

– Природните бедствия, като тропичните циклони Ирма, Хосе и Харви например, бяха тема номер едно не само в Щатите, но и в целия свят доскоро. Интересното е, че още от времето на Колумб има писмени източници, които свидетелстват за наличието на подобни циклони в същия този район. Това показва, че природни бедствия с такива размери не са нещо толкова необичайно или случващо се за първи път. Американската агенция, която изследва и изучава тропичните циклони повече от 50 години, има детайлни прегледи на всеки един от тях, тъй като те са наистина опасни и нанасят много вреди. Ако погледнем данните, които изнася НАСА, можем да се убедим, че 90% от големите катастрофи и нещастия се образуват на базата на атмосферни и хидросферни обекти, тоест на лошо време. Едва 10% остават за всички други катастрофи с природен произход. Въпреки това веднага ви казвам, че ясна индикация за увеличаване броя или интензитета на тези природни нещастия няма. Колкото до въпроса дали загубите следва да нараснат, искам да отбележа, че много фактори се намесват в крайната оценка на нещастията от природните бедствия. Развитието на световната икономика помогна да заживеем в свят, който никога до този момент не е бил толкова уреден. Хората излязоха от вътрешността на континентите и населиха крайбрежията. Естествено е, че при цунами или силна буря тези хора ще попадат под въздействието на природните процеси и ще претърпяват загуби. Но само си помислете какво е имало на нашето Черноморие преди 50 години… 1-2 комплекса за по 5000-10 000 души.

– А как ще се промени климатът по нашите ширини в бъдеще? Да очакваме ли екстремни метеорологични условия?

– Климатът никога не е бил стационарен. Той непрекъснато се изменя към по-топло или към по-студено. Подхождам хумористично към благозвучни публикации, че България може да се превърне в пустиня, в която едва ли не ще тръгнат камили из софийските улици, а маймуни ще се замерят с банани. Всичко това е далеч от реалността. Балканският полуостров, който е заобиколен от три страни с морета, няма как да се превърне в пустиня. Не е възможно. Нека отбележим, че времето в България ще следва досегашните тенденции според сезоните и ще остане на границата на умерения климатичен пояс и субтропичния пояс. А колебания на валежите в положителна и отрицателна посока винаги е имало и ще има. В момента сме в период, в който валежите в равнинната част на България са били и повече на годишна база. Затова свидетелстват и наводненията през последните години, макар да има твърдения, че някои от тях са провокирани от човешка грешка.

Цялото интервю прочетете във в. Труд.