Мартина Ганчева, водеща и продуцент на Новините ON AIR, разкрива цветната страна на Италия и нейното историческо наследство, в пътепис за октомврийското издание на списание InGlobo. Научете повече за нейните впечатления тук.
ШАРЕНИЯТ БУРАНО
Най-цветно пазената тайна. Непознатият диамант във Венецианската корона. Мястото, приютило италианската дъга. Така говорят за Бурано – бутиково градче с 4000 жители, скрито в сянката на Венеция. До този къс от Рая се стига само с корабче. А първото, което ще зърнете е кулата на Сан Мартино - килната на една страна, досущ като тази в Пиза. Къщичките са като кутийки, а ярките им багри са управленска политика. Някога рибарите започнали да боядисват домовете си в сигнални цветове, за да ги разпознават отдалеч. Ако днес някой в Бурано реши да промени екстрериора, трябва да поиска специално разрешение от правителството.
Но градчето се слави не само с цветовете си, а и със своята дантела. Най-романтичната легенда разказва как главният рибар дал обет на любимата си, а след това излязъл в открито море. Красива сирена се опитала да го прелъсти, но безуспешно. Респектирана от верността му, тя разплискала вълните и те се превърнали в дантела. От далечната 1400-а та чак до днес жените в Бурано имитират тази дантела. Техниките за плетене са разнообразни, но най-известните са „буранската” и „въздушната” бримка. През 1872 г. е създадено Дантеленото училище (Scuola dei Marletti), което съществува и днес, макар и с малък брой на обучаващите се дами. В сградата му е обособен и музей, в който може да бъде проследена историята на дантелата. А тя по нищо не отстъпва на брюкселската – и като качество, и като цена. Най-изискана е в Merletti D`arte dalla Lidia и в La Perla. Самият Леонардо да Винчи си купил дреха оттук.
Вероятно е опитал и от вкусните бурини. С малко продукти за не особено богатата действителност, моряшките жени трябвало да приготвят нещо, което да засити съпрузите им. И от 8 желтъка на килограм брашно измайсторили сладки курабии, които днес се продават в местните пекарни за 1 евро. Цената е символична, като се има предвит как се набавят всички продукти – по вода. Лодкарите са и куриери, и снабдители, и новинари. Когато пристигнат, всички около тях започват да се суетят, настава страшна препирня и суматоха. Интересно е да наблюдавате зад ъгъла на някоя от пъстрите къщи как лодкарите възторжено разказват какво са чули и видели по другите острови, а местните попиват с широко отворени очи, досущ като деца. Не е лесно да живееш в сянката на културния гигант Венеция. Влагата е убийствена. Отделна лодка има само за линейката. Но дори когато вали, Бурано си остава едно от най-цветните места на планената. Багрите, с които щедро е оцветен градът, са пренесени в меката на стъклото – остров Мурано.
СТЪКЛЕНИЯТ МУРАНО
Пещта бумти нетърпеливо. Нещо почти магическо се случва при температура от 3000 градуса. След като специалната смес се стопи, тя става на стъкло и за секунди може да бъде притискана, издърпвана, увивана, досущ като бонбон. В този стъклен храм няма място за грешки и аматьори. Майсторът или по-точно маестрото Стефано е изкарал 15-годишен курс на обучение, а после е натрупал безброй години стаж. Адриано Беренго, който притежава магазин тук, споделя – „Всички говорят за тайната на Мурано, но всъщност тайна няма. Стъклото е химическо съединение. В него има силиций, калций и сода. За цветовете се използва оксид. Ключът е във фантазията на майстора”. Тази способност показва на близката форнако (пещ) архимед Стефано. С мълчалива симфония. Произведение, изпълнявано от 25 поколения насам.
Но какво прави стъкларите на Мурано толкова специални? Занаятът им се зародил още през VI-и век. По времето на Ренесанса стъклото било едно от най-желаните съкровища - луксозна и ценна стока, достъпна само за богатите. През 1291 г. Венецианското правителство забранило пещите в централна Венеция и ги преместило в Мурано. Властите се страхували от пожар в дървените структури на претъпкания град и заточили майсторите на стъкло на острова. И макар че се радвали на различни привилегии, като носенето на меч или имунитета срещу наказателно преследване, те се превърнали във виртуални затворници и били заплашени със смърт, ако дръзнат да разкрият тайната на стъклото. И като стана дума за трагичен край - едно от най-любопитните произведения на острова бил венецианският нож. При забождането му в жертвата, убиецът можел да отчупи фината дръжка и по този начин, след като раната се затворела, почти нямало следа, а убиецът оставал неизвестен.
Днес стъклената индустрия в Мурано доминира дори в рамките на прозорците. А всички мурански тайни са изкарани наяве във витрините на множеството стъкларски магазини, разположени по Fundamenta dei Vetrai или „Крайбрежната алея на стъкларите”. Този музей на открито очарова с красиви „произведения на изкуството”, в които е вложен невероятния артистизъм. Характерен детайл са розетките от малки цветчета от стъкло за съдове, купи, чаши, накити. Уникални са полюлеите с по 1500 орнамента на ръка и плочките, украсени със златиста, сребриста боя, струпани разноцветни късчета, които на слънцето са като разтворени ковчежета със съкровища. Има и като звездно небе, и като бурно море, и като цъфтящи полета с цветя. Дизайнът е гравиран с диамантена точка и метална игла. Единсвтено на Мурано – където някога се правели бижутата и огледалата за дожките дворци, днес може да се купи истинско стъклено украшение. Уви, дори в Италия голяма част от продукцията е правена далеч от европейската си родина, в евтин Китай. Тъжно е, защото всички неща, които вдъхват живот и различност, постепенно стават еднакви по един или друг начин.
СИРЕНИСИМА ВЕНЕЦИЯ
Никаква следа от еднаквост в светлейшата Венеция - някогашната господарка на моретата. Закриляна от Сан Марко (един от четиримата евангелисти) и крилатия лъв, тя била толкова могъща, че дори османските турци се съобразявали с тази сила по море.
Днес Венеция има много имена и лица. И съвсем не е е островен Рай. Всъщност за райското чувство определящи са слънчевите лъчи и туристите, с които да ги споделите. Венеция е рай на архипелаг. Тя лежи върху 117 мини-острова в плитките води на Венецианската лагуна. Но не всички островчета са "истински". Сака Фискола например е изцяло човешко дело, създадено през 60-те. Няма да повярвате, но в сърцето на Венеция има и Балканска нишка. Дървените подпори, на които се крепи града, са направени от материал, доставен от Словения, Хърватия и Черна гора. Кралицата на Адриатика разполага със 150 канала, 417 моста, 400 гондолиери и 350 гондоли, 200 църкви, 450 дворци, 15 милиона посетители. Не всеки успява да се шмугне по най-тясната уличка от 53 сантиметра - „Calletta“. Но за магазините с най-различни размери и форми ограничения няма. Сред морето от венециански маски се усеща силният полъх на модата, а старинните бюра и пера дърпат назад към отминали времена. Ако се заплеснете или загубите, просто вдигнете поглед нагоре. Навсякъде по ъглите на улиците има надпис със стрелка – към централния площад Сан Марко. Това е най-добрият ви компас. А най-добрият ви компаньон във Венеция е чадърът. Ако не вали, пече, така че все ще ви е от полза. В тази разходка под дъжда и/или по вода може да имате късмета да срещнете Джорджия Босколо – първата жена гондолиер. През 2010-а година тя наследи занаята на баща си, а когато я питат не е ли трудно да управляваш гондола с дължина 11 метра и тегло 400 кг, отговаря - „Раждането е по-трудно”. Никак не е трудно обаче да спазите една романтична вецениацнска традиция, докато плавате по фотогеничните канали и се разминавате с тесните моторници на хайлайфа. Ако сте с любимия човек, трябва да го/я целувате всеки път, когато минете под мост. Можете да „застраховате” чувствата си и като ги заключите с катинар с инициалите си на същия този мост – традиция, характерна не само за Венеция, но за Мурано и Бурано.
Ако не искате да храните чувствата си, а гълъбите, не можете. Наскоро властите забраниха туристите да глезят пернатите. Полицаите налагат солени глоби на онези, които не спазват правилото. Затова гълъбите са накацали леко меланхолично върху архитектурните колоси, а вие може да ги съзерцавате и снимате колкото си искате. Ако решите да опитате Венеция и на вкус, най-доброто gelato е край най-стария мост Риалто. Не много далеч оттам е семейното заведение Gioja – със скромен интериор, но безобразно сочна пица на руло. Дали тези вкусове и аромати ще съществуват след 2030-а година, никой не може да гарантира. Защото всяка година Венеция потъва с по милиметър-два и експертите вече чертаят мрачни сценарии, че скоро Градът на мечтите ще се превърне в Призрачния град. Местните жители са свикнали с този живот на амбифия и се надяват Мойсей да ги спаси. Спешният план MOSE за 7 милиарда долара предвижда 79 подводни шлюза да отделят лагуната му от Адриатическо море.
ЛАЗУРНИЯТ ЛИДО
Ако решите да продължите това приключение по вода, вземете корабче от Венеция до пристанището „Пунта Сабиони” - ключов възел на градския транспорт и отправна точка към курорта Лидо ди Йезоло. 15-километрова пясъчна ивица в комбинация с 3-километрова борова гора и плажове със „син флаг“ – международен сертификат за качество на водите за къпане, чистотата и услугите по крайбрежието. Няма как да не ви хареса. Тук е най-големият и най-популярният воден парк в Италия „Акваландия“ – копие на Карибски остров, който предоставя забавления за малки и големи на площ от 80 000 кв. м. Пак тук наскоро се проведоха конкурсът „Мис Италия”, Европейското въздушно шоу и уникалната пясъчна изложба „60 години мир в Европа”, посветена на подписването на Римските договори. „Създаването на еврозоната” от чеха Радован Зивней, „Падането на Берлинската стена” от норвежката Сузане Руселер, „Бийтълс” от британеца Ричард Бъкъл. Заслужават адмирации. Защото въпреки влагата и бурите, статуите от пясък останаха непокътнати.
Но Лидо не е само културни събития и лазурен плаж, а и симфония от вкусове и аромати. Район Венето, в който се намира курорта, се слави с хубавите жълти ябълки, прясно пресования зехтин и Фестивала на сирената. На същия този фестивал преди 8 години козе сирене от село Бела Речка, Северозападна България обра голяма част от медалите. Тук е и родното място на тирамисуто и на Просекото - сухо бяло вино, което италианците пият с къс грейпфурт или портокал. То бива spumante (по-газирания вариант), frizzantе (полугазирано) и tranquillo (негазирано), пие се младо, а алкохолното му съдържание е 11-12 %. Влиза в състава на няколко известни коктейла – Bellini (просеко и пюре от праскови), Spritz Veneziano (просеко, кампари и сода), Sgroppino – просеко, водка и лимонен сироп, Mimoza – просеко и пресен портокалов сок. Не само най-доброто Prosecco, но и най-доброто Gelato е тук. Идете в Glosita Gelate на улица „Верди”. Сладоледът се прави на място, а pallina (топка) в cono (фунийка) или cappa (кутийка) ви е 1 евро и 40 цента. Препоръчвам duplo или nuccola. Хапнете ли от този сладолед, след това задължително изпийте едно дяволски черно еспресо. Небцето ви ще изтръпне приятно. Вкусовите ви рецептори съвсем ще пощуреят, ако се отбиете при Lolea. Домакинята на декорираното с толкова вкус ristorante е испанка, която от 30 години живее на Ботуша и поднася на туристите родна, но и италианска кухня – салата „Фламенко” и андалусийски спагети. Звучи добре, нали? Като стана дума за паста, тук тя е основно безглутенова, а най-цветната е със спанак, моркови и сепия. Можете да си купите и за България на съвсем сносни цени. Лидо е нелошо място за шопинг на обувки и дрехи. Магазините са пълни със стока Made in Italy, а в края на сезона всичко пада до цена от 10 евро. Но молът е на плажа. Търговци от различни части на Ботуша идват тук веднъж в седмицата и продават на брега туники, чанти и бански с европейско качество за символични пари. Мароканците правят същото, но денонощно и още по-ненатрапчиво. Шарят по плажа, нарамили планини със стока и не спират, докато слънцето не залезе. До залез слънце по брега се движат и колички със сладолед и хладни напитки. А към самите тях има прикрепени и кошчета за боклук.
В курорта е помислено за всичко. Тук е най-дългата пешеходна улицат в света – 13 км., а точно по средата й има специален автомат за...презервативи. Има и специална, двупосочна за велосипеди и рикши. И въпреки че вечер движението е доста натоварено, а между 20 и 21 си е направо час пик, няма инциденти и напрежение. Кученцата са преобдалаващо малки и се возят кошовете на колелетата. А пред всяко заведение има dog bar – вода за животните заради високите температури. Никой не се кара на деца. Никое дете не плаче. Няма повишаване на тон или скандали. Обръщението “amore” се използва масово.
ЗЛАТНА ВИЧЕНЦА
Чувам го и по улиците на Виченца – столицата на окръг Венето. Едва на 60 км. от Венеция, тя процъфвята именно по времето на венецианското управление, а обликът й се дължи на архитект Андреа Паладио. Днес градът е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство и е служил за декор на много холивуски филми като „Мечтах за Африка” с Ким Бейсинджър, „Играта на Рипли” с Джон Малкович, „Венецианският търговец” с Джеръми Айрънс и Ал Пачино, „Казанова” с Хийт Леджър. Тук е Театро Олимпико – най-старата покрита театрална сцена в Европа. Първото представление е поставено през далечната 1585 г. Дъхът спират Базилика Паладиана на Пиаца дей Синьори, Ла Лоджия дел Капитанио, а над тях се извисява 82-метровата кула от 12-и век. Дворците на Паладио и до днес се издигат гордо по улиците на Виченца. Сменили много владетели, докоснати от времето, но пощадени от хората, спорещи с вековете, нежелаещи да останат в миналото, възхищаващи и нас, както и тези преди нас и толкова живи, както в дните на своето създаване.
Виченца, кой се нуждае от Венеция?
Когато търговците на моста “Риалто”, за който вече ви споменах, искат да убедят туристите, че златните и сребърните им бижута си струват, те подчертават, че “всичките идват от Виченца”. Наричат я „камъчето Сваровски на италианската икономика”. А местните се сърдят и ги поправят - „Виченца е короната на бижутерното изкуство в Европа, градът на златото”. В нейните ателиета и семейни фабрики се изработва една четвърт от всички бижута на Ботуша. Три пъти в годината тук се се събират производители на бижута от цял свят, за да договорят и представят най-новите тенденции. Едно е сигурно, че Виченца е повече от шедьовър на Паладио. А Италия. За мен Италия е Вселената („Ако ми дадеш Италия, давам ти Вселената”, Джузепе Верди).