АЕЖ-България започва серия от материали под надслов "Журналист с книга в ръка", с които целим да насочим вниманието към фундаменталната обвързаност между четенето, начетеността, любопитството и журналистиката. Темата е важна, тъй като хората, чиято работа е да информират останалите, трябва да имат богата обща култура, познания в различни области и въображение – все неща, които четенето подхранва по неповторим начин.
Журналисти от различни медии лично ще представят любимите си 5-10 книги, заедно с кратка мотивация на избора си.
Първият им гост е Мартина Ганчева.
Мартина Ганчева е водещ и продуцент на Новините ON AIR по Bulgaria ON AIR. Притежава магистърска степен по международни политически отношения и сигурност. Има подчертан интерес към северната ни съседка и това не е случайно – завършила е румънска филология и е автор на редица анализи, свързани със събитията отвъд Дунава. За последно беше в Румъния, за да отрази парламентарните избори. Напоследък пътува често и до Брюксел.
Мартина е единственият български журналист, взел интервю от Траян Бъсеску, докато е президент на Румъния. Зад гърба си има интервюта с фигури като Клотилд Арманд (зам.-председател на Съюз "Спасете Румъния", който постигна трети най-висок резултат на изборите), Клаудиу Кръчун (лидер на протестите срещу дясноцентристкото правителство на Емил Бок, тези срещу добива на шистов газ в Рошия Монтана и народната революция срещу правителството на Виктор Понта след трагедията в клуб "Колектив"), Юрки Катайнен (зам.-председател на Европейската комисия по заетостта, икономическия растеж, инвестициите и конкурентоспособността) и Вера Юрова (европейски комисар по правосъдието). Обича да чете и мечтае да напише книга.
Ето част от книгите, които са оставили траен отпечатък в съзнанието ѝ.
"Къща от карти" на Майкъл Добс
Посегнах към книгата, водена от любовта си към сериала. Първоначално се разочаровах, защото не знаех, че действието се развива във Великобритания, а не в Америка, но бързо бях завладяна от този политически трилър. Тъмните истории за алчност, корупция и неутолима политическа амбиция звучат толкова актуално. А мислите и сентенциите от всяка глава съм си извадила на отделен тефтер. Четивото би се харесало на всеки журналист. Не само защото свободно ще се разходи из коридорите на властта, а защото ще научи и похватите на журналистите на Острова. Книгата разтърси дори Уестминстър. И най-хубавото е че има продължения - "Да изиграеш краля" и "Последното раздаване". Всичките са част от библиотеката ми! :-]
„Никога не се предавайте… афоризми и анекдоти“ на Уинстън Чърчил
Книгата ми е любима, защото ми я подари скъп човек. Моят баща, който е историк по образование. А Уинстън Чърчил е политик и журналист, на когото и той, и аз искрено се възхищаваме. Не само заради възгледите му, не само заради перото му, а и заради усмивката и щипката искрен сарказъм, с които подхожда към всичко. Дори към сериозните международни дела. Ако тръгна да цитирам всичките си любими мисли обаче, няма да остане място за другите колеги да пишат в рубриката ви. Така че ще се огранича с тези – "Когато орлите са тихи, папагалите започват да бърборят", "Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират", "Голфът е игра, чиято цел е една много малка топка да бъде вкарана в още по-малка дупка с инструменти, които са крайно непригодни за целта", "Няма голям смисъл в това да се увеличава наказанието за двубрачие. Двуженецът има две тъщи и това е достатъчно наказание". Книгата е и страхотно езиково упражнение, тъй като афоризмите и анекдотите са на български и английски.
"Стъпка по стъпка" на Клаус Йоханис
Имам я в оригинал на румънски и преведена на български от мен самата. Това беше най-голямото ми предизвикателство като човек, завършил румънска филология и отразил избирането на един етнически германец за президент на северната ни съседка. Още преди да попадне в голямата политика, кметът на трансилванския град Сибиу се превърна в легенда. Заведенията отвъд Дунава пуснаха пици с неговото име. Премиерът Виктор Понта нае политически логопеди, за да се научи как да произнася "сашки салам" ("саши" – етнически германци). А северните ни съседи започнаха да си разказват вицове за него. "Откакто Клаус Йоханис стана президент, всичко в Румъния започна да се движи – дори земните пластове". Кои са стъпките, които джентълменът на румънската политика извървя, за да стигне дотук? Какъв е ключът за успеха му? Автобиографията му дава всички тези отговори. Четиво, което всеки политик би трябвало да има на нощното си шкафче.
Целия материал прочетете тук.