Деляна Маринова - Джуджи: Конкуренцията няма да повлияе на отношенията ни с Гала

Цели две години отсъствие от телевизионния екран по никакъв начин не повлияха на популярността на Деляна Маринова-Джуджи. През 2015 г. стана ясно, че тя вече няма да работи в предаването на своята близка приятелка Гала. Оттогава досега феновете й не спряха да я подкрепят и търпеливо да очакват отново да я видят на екран. Това най-после е факт – Джуджи се завърна като светски коментатор в най-новото предаване на Bulgaria ON AIR „околоСВЕТСКО”. Така Мина Узаничева представи Джуджи в интервю за в. "Уикенд". Вижте целия разговор: 

- Джуджи, две години не сте били на екран, но зрителите така и не ви забравиха.  

- Много се радвам, защото се оказа, че наистина не са ме забравили. Когато  излезе информацията, че ще работя в ново предаване, много хора ми се обадиха да ме питат за него, да ме поздравят – явно по някакъв начин съм им липсвала. И както всяко хубаво нещо, завръщането ми на екран стана случайно. Без да съм очаквала, две седмици преди старта на новото предаване, ми се обади програмният директор на Bulgaria ON AIR, покани ме на разговор, предложи ми да участвам в това шоу, а аз, разбира се, се съгласих, защото и на мен екранът вече много ми липсваше. За тези две години, през които не работех в телевизия, установих, че много, много обичам работата си, камерите, тази особена атмосфера в едно телевизионно шоу… Много съм щастлива, че ми се случва отново!

- Да работите в телевизия е било детската ви мечта, но все пак това е напрежение, ставане рано за подготовката преди ефир, всичко е под час, не можеш да разполагаш с времето си. Това не омръзва ли?

- На мен не ми е омръзнало. Всички тези притеснения въобще не съм ги отчитала като фактор, който ми пречи. Не ми е било неприятно да го правя, защото старото клише, че трябва да превърнеш хобито си в работа, за да не работиш никога, явно действа. На мен не ми се е отразявало нищо от това, което за другите може би представлява някаква трудност. Радостта от това, което съм правила, е била много по-голяма от притеснението, че се лишавам от сън, от свободно време и срещи с приятели.

- Логично е, когато ви свалиха от екран в Нова тв, да сте се чувствали обидена. Мина ли ви вече?

-Никога не съм била обидена на когото и да било и за каквото и да било. Аз успявам да разсъждавам малко по-философски и дори лошите неща, които ми се случват, съумявам да трансформирам по такъв начин, че да извлека полза. И тук се получи по същия начин. Използвах това време, за да си почина, поспивах си сутрин до късно, на всички мои приятели, за които не намирах достатъчно време през тези седем години в „На кафе”, обърнах внимание, излизахме по-често заедно, попътувах по света и у нас… Освен всичко друго, снимах в сериал – „Ние, нашите и вашите”. Това също ми беше голяма мечта, която осъществих. Реших също така, че ще си повишавам квалификацията. Явих се на изпит в НАТФИЗ и ме приеха, сега съм студент в магистърска програма по Филмово и телевизионно продуцентство. Така че не съм си губила времето, направих нещата, които исках да направя, видях се с приятелите, които исках да видя, попътувах по света и сега съм заредена за новото телевизионно предизвикателство. Ще го правя с удоволствие.

- Значи не сте били в депресия, както се говореше?

- Не! Не само сега, никога не съм била в депресия. Не съм такъв човек, не изпадам в такива ситуации. Да, имала съм тежки моменти – кой няма? Но се опитвам да се справям. Ако човек изпада в депресия от всеки неприятен момент, как ще живее?

- Кой е бил най-тежкият ви момент?

- Инцидентът, при който синът ми падна от 6-ия етаж, беше много тежък момент, но начинът ми на мислене много бързо ме извади дори от такова състояние. Тогава аз не си позволих да изпадам в драматични състояния, напротив, казах си, че синът ми е жив, че всичко с него се развива по най-добрия начин в тази трудна ситуация. Той претърпя операции, имаше проблеми, но всичко беше с хепиенд, така че нямаше причини да изпадам в крайни състояния. Беше много тежък момент за семейството ни, но дори и него минахме с лекота.

- Откъде е този оптимизъм?

- Умея много бързо да се концентрирам в критични ситуации и да правя най-доброто, което се изисква в момента. Не знам дали е вродено, може би е ген – моята майка също е такава. Баба ми също беше много силен човек и в същото време – много ведра, винаги с чувство за хумор поглеждаше на всяка случка в живота си.

- Всички ви познаваме от „На кафе”, а вече работите в предаване, което пряко се конкурира с него. Това повлия ли на отношенията с бившите ви колеги и с Гала?

- С Гала сме приятелки от толкова много години! От 2000 г. сме приятелки и сме били много близки много преди телевизията. Това няма как да повлияе на отношенията ни, не вярвам да повлияе и на някой от екипа. Лично за мен няма никакво значение, че сме в конкурентни предавания, напротив, конкуренцията е нещо хубаво.

- Но не е добре, когато се дели една и съща аудитория.

- Така е, но все пак конкуренцията те подтиква да правиш най-доброто, което можеш. Ако работиш в среда без конкуренция, нещата стават по-лежерни, а иначе се амбицираш, даваш най-доброто от себе си – така смятам аз с моя прочут оптимизъм. Но това в никакъв случай няма да повлияе на отношенията ми с Гала.

- Говори се, че с нея ще ставате свати.

- Помежду си се шегуваме с това,  нищо чудно един ден да станем такива. Да, децата ни действително имат връзка вече две години. Аз лично нямам нищо против, защото Мари е изключително свястно, добро и красиво момиче. Със сина ми много се обичат и много се разбират, но човек не знае какво ще се случи. Каквото и да е, ще е за добро. Те все още са много млади, студенти са, нека първо завършат, а после ще видим. Засега имат много хубава дружба, нека си изживеят нещата поред. В това отношение никой не бърза.  

- Защо избрахте да учите продуцентство и да минете зад камера, след като е очевидно, че камерата ви обича?

- Зад гърба си имам седем години в Нова тв, дай, Боже, новото предаване също да има дълъг телевизионен живот, снимала съм в сериал, участвала съм и в музикален клип – „Ти-ри-ри-рам” на Мария Грънчарова, и винаги съм била пред камерата. Знам процеса в неговата практическа част. Реших, че ще ми бъде полезно да видя нещата и от другата страна – какво правят хората зад камерата, като нямам предвид само операторите. Работата на един продуцент в телевизията или киното много често е сравнявана с работата на диригента в един симфоничен оркестър. Той трябва да направи така, че всички отделни инструменти да звучат в синхрон. На мен това ми е любопитно, много съм доволна от лекциите, на които ходя, имаме прекрасни преподаватели, от които научавам много интересни и полезни неща. Сигурна съм, че един ден ще ми бъде много полезно, независимо дали ще го работя някога, или не.

- Бихте ли минали зад камера наистина?

- Засега обичам да седя пред камерата и да правя това, което правя. Не съм мислила дали някога наистина ще работя като продуцент, но нищо не се знае. Може след време да реша да сменя професията и не е зле да съм подготвена, а не просто да се хвърлям в нещо.

- В този смисъл не ви ли притесни краткият период за подготовка за новото предаване, след като са звъннали само две седмици преди старта му?

- Не. Аз нямам притеснения от камерите, чувствам се много добре пред тях, имали сме срещи с екипа, уточнили сме всичко, репетирали сме с режисьора. Екипът е много готин, другите две момичета – Константина Живова и Бойка Делиева, също са познати лица, добри професионалисти. Така че не виждам никакъв проблем.

- И не го правите за пари?

- Парите никога не са били основната ми цел. Аз правя всичко онова, от което душата и сърцето ми имат нужда. Аз съм хедонист – обичам хубавата храна, хубавото вино, хубавата компания, хубавите разговори с приятели. Правя всичко от душа и сърце и за душата и сърцето си.