Избрали отбора на добрите - Константина Живова и Дария

ИНТЕРВЮ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА

ФОТО И СТИЛ: ЕКАТЕРИНА ТИТОВА

ГАРДЕРОБ: KAREN MILLEN

Изтеглете интервюто в PDF оттук >>

И в любовта, и в живота като цяло, е важно да ценим хората около себе си. Да се вслушваме в тях и да ги обичаме. И Константина Живова го прави с цялото си сърце и душа. Разбира се, телевизионната водеща, чиято усмивка виждаме всяка делнична утрин в „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR, не е безгрешна, но не се притеснява и да го признае. „Аз съм от хората, които се извиняват. Обичам да го правя. Действа ми облекчаващо.“ Ина, както обича да я наричат, опитва да поправи грешките си и ако трябва да обобщим основната поука, която си извлича, тя би звучала: „Дори да е станала грешка, ефирът продължава!“. И след срещата ни с харизматичната й 8-годишна дъщеря Дария, разбираме защо животът й е толкова хубав! Въпреки че не си пада по екстремните спортове, Ина определя себе си като смел човек, който не се страхува нито от новото, нито от болката. „Хората се страхуват да чуят думи, които няма да им харесат. Но това скъсява агонията впоследствие и заради това съм искрена.“ Вярваме, че няма да се усъмните в думите й, след като прочетете откровеното ни интервю с Ина...

Като част от сутрешните лица в телевизионния ефир, се налага да ставаш сутрин твърде рано. С аларма ли се будиш?

Да! С алармата на телефона. Навита е да звъни поне 6 пъти между 05:30 и 06:00 часà... но понякога ставам в 7 без малко (смее се). Като цяло съм твърде отговорна, а откакто работя в телевизия, мога да заявя, че няма нито един ден, в който да съм отишла на работа с досада. Колкото и да съм изморена, колкото и да съм недоспала, отивам с любов, сякаш вървя към среща с гадже. Пожелавам го на всеки!

За какво мислиш най-често, щом отвориш очи?

Всяка сутрин е малък шок, защото първо карам дъщеря си Дария на училище, а след това се притеснявам дали в задръстванията ще стигна до работа. Мисля как да координирам нещата, защото съм от точните хора. Винаги ходя по-рано на срещите. Винаги още от ученичка отивах по-рано и заставах малко отстрани, за да не ме видят, но никога не закъснявах. Жените умишлено закъсняват, но аз се старая да не го правя, освен ако няма някакви форсмажорни обстоятелства.

Предпочиташ бодрото утро или късната нощ?

И двете. Може би само след Нова година спя до обяд. Винаги съм ставала рано, не само заради детето. Дори в почивните дни не спя до късно. Обичам и вечерите – когато мога с удоволствие ходя по партита (смее се). Преди излизах по-често, но сега виждам смисъла в другите неща. В Bulgaria ON AIR ми дадоха възможност да водя „България сутрин“ заедно с Лора и Симеон и понеже го оценявам като по-сериозен ангажимент, съм се концентрирала повече, отколкото върху излизанията. Разбира се, нямам търпение някой да ме покани на пиано бар! (смее се)

А успяваш ли да не пренасяш работата у дома?

Работата ми за „България сутрин“ е изключително динамична. Всеки ден от сутрин до вечер. За мен е важно предаването, гостите и темите и се старая да показваме на зрителя съдържание, което да ги заинтригува. Няма как да не мислиш за телевизия 24/7, след като това е голямата ти страст.

Познаваме те от ефира, но коя е Константина извън кадър?

Същата! От баща ми нося страстта си към телевизията. Той е един от първите български каскадьори. От дете се вълнувам да бъда на снимки. Вкъщи са идвали големи имена в киното – Джоко Росич, Гойко Митич. Определено съм наследила неговия характер. Смятам, че има хора, на които им идва отвътре и колкото и нескромно да прозвучи, не ме е страх от камерата. (В студиото се чувстваш като у дома си...) Да, точно!

В такъв случай можеш ли да определиш майчинството като професия?

Да, тя е най-отговорната. Крайният резултат от добре свършената работа се вижда след години. Питали са ме дали ми е важно Дария да стане като мен. Бих искала да се занимава с медии, дори може би по-скоро с кино. Това е моя мечта, но път, по който не избрах да тръгна, а Дари има заложби, но не съм амбициозен родител. Знам, че тя ще учи и се замислям как ще реагирам, ако дойде и ми каже: „Мамо, заминавам да уча в чужбина.“ Но когато дойде времето, ще усетя каква е липсата й.

Подходът ти на възпитание с Дария съвпада ли с този на родителите ти?

Аз бях много буйна. Но и Дария не е кротка. Имам спомени като малка как приятели на родителите ми коментират, че със сестра ми (б.а. с 4 години по-малка от Ина) сме от децата, които не завиждат. Били сме на гости в дома на приятелка, която примерно има 20 кукли. Аз имам една, но няма да отида да докосна нейните, докато тя не ми даде разрешение. Сега не ми е лесно с Дария и по мое мнение най-трудната професия е тази на родител. Тя е буйно дете, още откакто беше в корема ми. Бързаше да излезе, след това проходи твърде рано и сама виждаш, че е с две турбини. По това с нея си приличаме. Но аз не си приличам с моите родители, защото съм припряна. Бързо губя търпение и Дари е същата. Случва се за секунди, но хората, които ме познават, ме търпят (смее се). При всички положения не съм спокоен родител и понякога се обвинявам, че заради преумората и стреса, нямам време да седна и да й обяснявам спокойно. После си казвам: „Добре, защо? При положение, че ако й го обясня спокойно, тя ще разбере.“ Надявам се да не се отрази върху характера й, но вярвам, че човек се ражда с характер, който може да бъде насочен, но не и променен.

Не харесвам предателството и празните обещания. Държа на думите си и мисля, че това е достойно. Бих искала да предам именно тази моя черта на дъщеря ми.

Кого виждаш, когато погледнеш Дари?

Самата нея. В началото казваха, че прилича на баща си. Сега – на мен. Абсолютно не виждам нито него, нито себе си. Виждам нея от самото начало. Аз не съм от хората, които много се вглеждат в детайлите. Дори не се гледам дълго в огледалото. Обичам да се снимам и да се наслаждавам на хубавите си кадри, но... (смее се).

Кои са вашите момичешки занимания?

Всичките ми гримове са приватизирани. Когато Дари беше по-малка, си купих червило, което изчезна безследно. Тя ми каза: „Едно паяче го взе с малките си пръстенца.“ Аз съм против гримирането и лакирането, но не мога да се справя с това, защото тя се прибира така. Тайно взема гримовете на баба си и като всяко момиченце се гримира. Понякога иска аз да го правя и въпреки моето „Не, Дария“, в един момент се пречупвам, за да й доставя удоволствие. Напоследък се опитва да ми обува токчетата (смее се). Изтръпвам, защото се страхувам да не си счупи глезените, но между другото се справя доста добре. Дари е висока за възрастта си и за съжаление, когато порасне, аз няма да мога да нося нейните. Когато бях тинейджърка, с майка ми си разменяхме обувките, но вероятно няма да мога да го правя с дъщеря си. Също така обичаме да си правим прически, докато сушим косите си, макар да отнема доста време.

Силната връзка помежду ви е ясно доловима. Как я изгради?

Всеки ден се съмнявам дали е достатъчно силна. Понякога се чувствам гузна, че не мога да й дам цялото си внимание, защото има моменти, в които искаш да направиш нещо и за себе си. Случвало се е да ми казва: „Мамо, остави телефона, ела да си играем“. Нейната баба и дядо по бащина линия ми помагат много, за което съм им много благодарна. Вземат я от училище, гледат я, докато аз я взема при мен. Те са по-уравновесени от моите родители, които са по-емоционални и я глезят повече, защото не живеят в София и я виждат по-рядко. Баща й я обича и се грижи много за нея, но ако не бяха бабите и дядовците й, аз нямаше да успея да се развия в телевизията, защото нямаше да мога да работя толкова много. Върнах се на шестия месец след като родих...

Когато Дари порасне и отвори списанието, какво искаш да прочете? Какво обещание би й дала?

Не е хубаво хората да обещават, но е добре една майка да дава обещания на дъщеря си. Обещавам й, че ще се опитам да й дам добротата, която смятам, че нося в себе си. В днешно време останаха малко истински добри хора. Не знам дали аз съм такава, но ми се иска тя да бъде добър човек. Разбира се, не наивна, но дори и на лошото да не отвръща с лошо. С това няма да спечели. Трябва да се научи да преглъща горчивината с усмивка. Да си казва, че в крайна сметка винаги има и нещо хубаво. Бих й обещала, че ще се опитам да я направя добра, честна и да не предава другите, когато разчитат на нея.

Ина, не може да не ни направи впечатление колко си активна в социалните мрежи...

Да, те са много важни за моята професия, а аз ги използвам, за да върша добре работата си.  А и за всеки блогър и телевизионно лице активността е вид реклама. Използвам ги като платформи, от които хората да черпят идеи и да откриват полезни неща за себе си. Но не ги ползвам като сайтове за запознанства.

Разкажи ни вълнуваща история, свързана с твой последовател.

Една жена ми писа във връзка с книгата ми „Завинаги“. Сподели ми, че тя променя живота й. След като се развежда със съпруга си, тя не очаква, че отново ще срещне любовта. Нейната майка й изпраща моята книга по непознат човек. В момента, в който той й я дава на летището, тя усеща силна емоция към него, докато я взема. Вечерта прочита книгата на един дъх и се влюбва в него. Беше ми написала: „Не знам дали ще ми повярвате, но с него ни предстои да се оженим. Благодарение на вашата книга, аз открих, че е възможно отново да обичам“.

Фотосесията е осъществена с любезното съдействие на детски център CAPELLA PLAY PARK CENTER SOFIA.