Галя и Георги Лозанови: Когато хората се обичат, няма нужда дори и от погледи

Интервю: Велиана Симеонова

Фото: Екатерина Титова

Грим и коса: Кръстьо Празов

Казват, че любовта е отговорът на всеки въпрос. На всеки! Сигурна съм, че ще разберете притеснението ми от предстоящата среща с една от най-обичащите се двойки, които познавам. Какво ли бих могла да питам Галя и Гого Лозанови, при условие, че отговорът на всичките ми въпроси е един и той е предварително известен. Изписан е с невидимо мастило по стените на уютния им дом, носи се лежерно и артистично (като песен на Ленард Коен) във всеки поглед и всяко докосване между двамата съпрузи. Заедно са от 12 години, а хармонията помежду им е все така пълнокръвна. Кои най-често са необичайните заподозрени за щастието им? „Обичайни са Георги, роднините и приятелите”, усмихва се Галя. „Но е хубаво след толкова много години активен социален живот, все още да има някой, който да може да те изненада, да създадеш нови контакти, но и да се откажеш от други.”

Интервюто в PDF формат изтеглете оттук >>

Кой кого срещна първи в живота и кой каза първото „обичам те”?

Георги: В любовта няма първи и втори, победител и победен, всичко се случва така, че не разбираш как ти се случва. Случайността е задължителният трети във всяка любов.

Галя: Георги винаги говори поетично и отнесено, истината е, че ние се срещахме по различни служебни поводи и събития, без да знаем какво ни предстои.

Георги: Галя първа се усети и оттогава аз все наваксвам. Сигурно съм я харесвал много, защото я канех на обяд почти всеки ден. И така карахме месец след месец, докато стана толкова натрапчиво, щастливо и непоносимо, че се почувствах длъжен да я попитам: Галя, това май е роман?, а тя разсеяно ми отговори: Е, какво да е.

В какво измервате любовта си?

Галя: Георги измерва любовта с думи, поне 18 000 думи според него ни трябвали, за да стигнем до признанието, че няма връщане назад. Той пише текстове и това му е мерната единица – интервю за всекидневник –  8 000 знака, текст за вестник „Култура” – 12 000, може би вече е изчислил колко знака са 12 години любов. А аз не я измервам, завършила съм изчислителна техника в Техническия университет и не мога да си позволя да меря нещо, за което няма изработен еталон в Международното бюро за мерки и теглилки в град Севър, Франция.

Георги: Галя не ми позволява да се шегувам, че тя е инженер, но се шегува с това, че аз не съм.

Как се прави дом и как – семейство?

Георги: Трябват три неща – пари, история и въображение. Ако нямаш пари, историята и въображението стигат.

Галя: Аз ви казах, че той говори поетично, опитва се да перифразира Емили Дикинсън. Дом и семейство се правят по един и същи начин – трябва да пазиш и да обичаш, дори и най-дребния детайл, супника от мейсенски порцелан, който току що си купил от Пенка до телевизията за 10 лв. или месинговата тръба за глухото ухо на Гого, каквато така и все не успявеам да намеря.

Вашия дом как го избрахте?

Галя: Гого ме покани да изживеем заедно втората половина от живота ни и аз започнах да търся апартамент в предварително определено от нас каре, така че да е близо до Университета, където той преподава, до моята работа също, до местата, където обичаме да ходим и най-вече да е на нисък етаж – втората половина е това. За Гого беше важно банята да е до спалнята, което е трудно изпълнимо в старите кооперации, но тогава се намесиха неговите родители. Те са прочути архитекти – изпълниха го.

Георги: Хубавото на дома е, че когато се прибереш, можеш да танцуваш, без да можеш да танцуваш. За разлика от мен Галя има изключително чувство за ритъм и винаги ме е страх, че я провалям. Веднъж помолих Иван Станчов да й бъде кавалер и той я пренесе в друго време, едвам си я върнах.

Галя: Не е вярно, винаги съм тук и сега.

За какво не остана място в дома ви?

Георги: За супниците на Галя и за книги, добре че съм от архитектска фамилия и сам, предполагам за ужас на родителите си, проектирах две етажерки на колелца, които събират над 150 тома. Винаги могат да ме последват накъдето и да тръгна – към кабинета, към кухнята, към банята. След 50-те твоята единствена свита са книгите.

Галя: Не ме забравяй, защото няма да те последват, ако не реша да ги преместя.

Как съжителстват двама Телци под един покрив? Не се ли случва да сплетете рога?

Галя: Ние гледаме в една посока и няма как да сплетем рога, да му мислят тези срещу нас.

Георги: Дразнят ме зодиите, хората не са подобни. Не мога да си представя, че ще харесвам някого, с когото си приличаме. Астролозите да му мислят защо въпреки това обичам Галя. Но не вярвам да си направят този труд, на тях им стига да казват – не сключвайте сделки преди сряда, не пътувайте преди петък, не започвайте нова любов преди съдбата... Та аз не съм започвал нова любов поне от преди 600 съботи.

Галя: О-о-о, обяснението е в асцендента, това е нещо, което ще се изненадаш, че не знаеш. Още повече, че има спор за часа, в който си се родил. Известно е се само, че баща ти е играл покер докато майка ти е раждала.

Хората, които са заедно от години, могат да се разбират само с поглед. Какво най-често си казвате с очи?

Галя: Когато хората се обичат няма нужда дори и от погледи. Още преди да се върне знам, че си е забравил някъде телефона, но не му звъня, защото няма как да ме чуе, същото е и за шапката му, и за рождения ден на собствените му родители.

Георги: Любовта по начало е забрава, която те освобождава от всичко останало.

Галя: Какво говориш, по-отговорните хора не обичаме ли?

Георги: Сигурно всички обичаме, но пораженията са различни. Веднъж дори, заради Галя, по време на лекции забравих името на Хегел.

Останаха ли „неудобни” теми помежду ви?

Георги: Ако говорите за предишни бракове и любови – много са, но не са неудобни, защото въобще не са теми помежду ни. Любовта е настояще –  само ние двамата с Галя и онова от миналото, което продължава да има значение сега. Например, Биба дъщерята на Галя, пък и мъжът й Христо, и роднините ни, и приятелите ни... Те са тези, които не ни позволяват да се чувстваме емигранти в собствения ни живот.

Галя: Не може да има „неудобни” теми между нас. Ние сме весели и открити, не сме извършили нещо, което изисква конспирация, а и Гого ме научи от нищо да не ми пука.

Нещата, от които се възхищавате един на друг?

Галя: Аз мисля, че Гого е най-умният мъж. Албена Знеполска много ще се смее, защото и тя мисли същото за Ивайло. Нея и още няколко съпруги разбирам, но не повече.

Георги: Галя умее да е красива, но не като възмездие, а като опрощение. Дразнех се, защото много хора го получаваха без да го заслужават, но тя ме принуди да бъда великодушен.

Кой кого и как промени през годините?

Георги: Благодарение на Галя никога не пия бира, спим на телевизор, съчетавам дрехите си така, че нито да си отиват, нито да са в контраст, а според нещо трето, което само тя знае. Ползваме чаши и сервизи от преди 1944-а, каним само чифт гости, за да не се наруши симетрията на масата, цяло лято пеем песента на Стефан Вълдобрев „По-полека”, винаги поддържаме в стаята 30 градуса, независимо кай сезон е, обикаляме магазините секънд хед за панталони Zegna от времето на Бернхард, маскираме се всяка Нова година на каквито идиоти й хрумне, нося цяла зима обувки за планинско катерене (North face), докато преподавам, които правят конденс и краката ми са мокри, правим си прическите заедно със звезди на съседния стол, обикаляме пиано баровете т.н. Влюбен съм в това, че откакто срещнах Галя вече не съм същият, защото иначе какъв смисъл би имала любовта.

Галя: Излиза, че съм ти повлияла зле, но това са твоите собствени мании и пристрастия, аз съм виновна дотолкова, доколкото ги обслужвам, без високите температури, за които се извинявам, знам, че ти е непоносимо.

А внуците как ви промениха? На какво играете с тях?

Галя: Да играем? Големият ни внук е далеч по-сериозен от нас. Гого непрекъснато се закача с него, когато Нано беше по-малък го повдигаше във въздуха, както си ходи, а той най-невъзмутимо му казваше – Гого, пусни ме еднага, за да подължа.

Георги: Хубавото на децата е, че са част от радостта на възрастните помежду им. Специално Нано е чуден в това отношение, защото се държи като по-възрастен от всички възрастни. В първи клас е, играе запалено шах и аз му казвам внимавай, че след коня ще ти вземат и магарето, а той със снихождение ме информира, че в шаха няма магарета. Е, да, казвам му аз, но децата са, за да могат възрастните да им говорят каквито си искат измишльотини. Аз не съм такова дете, ме уведомява той.

Историите, към които обичате да се връщате?

Галя: Аз обичам истории, които са за Гинес – например, когато Георги заспа в ефир, Господарите го имат в архива си, но така и не намерих време да потърся това предавене, или пък Гого участва в уникалния формат на старозагорската телевизия Стойчев „Монолози” и един час седи сам срещу камера и си говори, докато собственикът, продуцентът, операторът и журналистът (едно и също лице) си мие колата.

Георги: Половината от историите, когато се намерихме са затова, че се губим постоянно с карта или без карта, с навигация, с разправия... Щом за пръв тръгнахме извън София, се забихме в „Дружба” и нямаше излизане. Изведе ни един човек с лада и ни пожела дано стигнете до там, за където сте трагнали. Вече бяхме стигнали – любовта няма крайна и началана точка.

Кои най-често са необичайните заподозрени за щастието ви?

Галя: Обичайни са Георги, роднините и приятелите. Но е хубаво след толкова много години активен социален живот все още да има някой, който да може да те изненада, да създадеш нови контакти, но и да се откажеш от други.

Георги: Ако аналогията е с моето предаване в Bulgaria ON AIR, то вероятно аз съм от най-обичайно заподозрените. Затова и реших на стари години да вляза в нова роля – водещ на телевизионно предаване и да каня хора, които не са минали през всички телевизии.  Надеждата ми е, че на дъното на публичността, а и на дъното на всеки от нас, се крие някой друг – некомпроментирана версия на нашето отчаяло се от себе си общество. Ако поне веднъж седмично намеря поне един такъв, може да се окаже, че имаме сили да започнем отначало.