Коментар на Георги Лозанов, автор и водещ на "Необичайните заподозрени" по Bulgaria ON AIR, за сп. Esquire България.
Снимка: сп. Esquire България.
Мартенски провали:
1933 – в Германия знамето на републиката е свалено и е заменено със знамето (със свастика) на Националсоциалистическата партия. Това е коронният номер на тоталитарните режими през 20 век – сливането на партия и държава, от което партиите фактически изчезват. Те са възможни, ако между тях има парламентарна борба за власт, а не ако една е завзела цялата власт. В България през комунизма се случи абсолютно същото. Вярно, червеното знаме на БКП не замени трикольора, но задължително бяха поставяни заедно. Тогава Желю Желев издаде „Фашизмът”, в който критикуваше Националсоциалистическата партия на Хитлер. Аналогията с БКП обаче беше толкова прозрачна, че книгата му веднага беше иззета от книжарниците.
1942 – поетът Никола Вапцаров е заловен като член на нелегалната тогава комунистическа партия, защото се занимава с „миноподривна дейност” срещу немските войски на българска територия. Осъден е на смърт и присъдата му, въпреки застъпничеството на изявени творци, е изпълнена. След 1989-а се поставяше въпросът: терорист ли е бил Вапцаров? Не, защото е било време на световна война – и той, според убежденията си, се е сражавал в тила на една от страните. Правилната, както не след дълго ще се разбере.
Искреността на поезията му оставя надежда, че ако беше оцелял, щеше да застане и срещу чудовищността на комунистическия режим, която на свой не след дълго ще се разбере.
***
Мартенски успехи:
321 – Константин Велики издава декрет, че неделя е ден за почивка в Римската империя. Той е първият официално признат Християнски император, по-късно канонизиран заедно с майка си Елена, така че решението му несъмнено има общо с Библейския разказ за Господ, който за шест дни създава света, а на седмия си почива. Заедно с това обаче Свети Константин може да се приеме за покровител на лайфстайла, защото пръв превръща почивката в държавна политика, като дава възможност на индивида да открие своята социална идентичност, освен в трудовата си дейност, и извън нея – в свободното време, подвластно на личния му избор и волята за забавление. А лайфстайлът е културен израз тъкмо на тази „втора” идентичност.
1951 – отменена е купонната система в НРБ и се връща свободната търговия. За поколенията, които не сме го живели, е трудно да си представим как колкото и пари да имаш, не можеш да си купиш хляб или обувки, ако нямаш купон за тях. Случило се е, първо, защото всяка война е мизерно дело и задълго оставя мизерия след себе си, и второ, защото всяка тоталитарната власт се стреми максимално да ограничи правото ти сам да решаваш, дори как да си харчиш заплатата. В Северна Корея например получаваш разноцветни банкноти – един цвят за храна, втори, трети и четвърти за различните видове дрехи, пети, много рядко, за нещо друго и прочие. Не ти, а държавата преценява дали този месец ти е нужно ново палто, дали можеш да отидеш на ресторант или на опера. У нас градският сленг е иронизирал опитите на комунистическата власт да ти каже как да живееш и думата „купон” и досега се използва като синоним на парти, на веселба по домовете, на свободно общуване.
Още мартенски провали и успехи по Георги Лозанов четете тук >>