Методи Владимиров: Важно е да си първи, но да го направиш достатъчно качествено

Репортерът Методи Владимиров гостува в рубриката "От екрана" в броя на вестник "Труд" от 18 март. Вижте текста на материала:

Трябва природата да те е надарила с огромен чар, след като като репортер, вместо да отразяваш новините, да ти налитат красиви репортерки, за да те питат какво мислиш ти по темата (наблюдавайте снимката внимателно!, б.р.). Ето това е Методи Владимиров, репортер по професия и Х-мен за зрителската аудитория. След като острието на национална телевизия Bulgaria ON AIR отразяваше протестите в съседна Румъния, щом българска кола с надпис TV мине през Букурещ, красиви репортерки спират колата и питат “Къде е българският Магнито?” Това в рамките на шегата.

Методи наистина е току-що доставен диамант във витрината на журналистиката.

Преди седмици се включи първи от всички репортери на българските телевизии пряко от площад “Виктория” в Букурещ, за да отрази началото на антикорупционните протести. И в продължение на няколко дни беше нонстоп в ефир и онлайн с най-важното оттам, като успя да произведе и над 100 снимки с доста добро качество. А една от водещите румънски телевизии – DIGI 24 – избира негов материал, заедно с репортаж на Би Би Си, за своя разработка, посветена на международното отразяване на протеста. Негови колеги в Bulgaria ON AIR “зад гърба му” го наричат “царя на живите връзки” (в смисъл на пряко предаване, а не на връзки в житейски смисъл, б.р.).

Когато е на терен, Методи винаги се бори за ексклузивност, но максимата му е “Не е важно да кажеш нещо, което не е проверено, не е доказано и което може да нарани невинни хора. Важно е да си първи, но да го направиш достатъчно качествено и да избегнеш реториката на сензационността”. И е много доволен от свършеното в Румъния.

“Това са моментите, които те карат да се събереш, да покажеш най-доброто от себе си. В Румъния станах свидетел на изключителна агресия. Всичко се случи в рамките на 2-3 минути – сблъсъците и сълзотворният газ, разпръснат от полицията. Това е пример, че всеки репортер трябва да може да реагира бързо, да присъства в събитието, да може да се справи със ситуацията и адекватно да може да я предаде на хората. Няма време за страх в тези моменти”, казва Методи.

Веруюто му е, че репортерите трябва да са като Шива, да умеят да правят много неща, да имат широка обща култура, да звънят и да се срещат непрекъснато с различни хора и да бъдат гъвкави, за да могат да общуват с всеки, независимо от емоционалното си състояние и това на събеседниците.

Никога няма да забрави отразяването на наводненията в Мизия преди близо 3 години. “Два дни след това водата се беше оттекла оттам, а хората се опитваха да се справят с това, което се беше случило. Докато обикалях улиците в търсене на човешките истории в Мизия, влязох в къща, която беше буквално потопена във вода и кал. Там една баба плачеше. Първоначално помислих, че плаче за близки, роднини… Но тя ми каза: “Аз изгубих най-ценното – моите снимки, моите спомени и книгите, които имах”. Тази реакция беше съвсем неочаквана от мен”, споделя репортерът.

***

Въпреки естеството на работата си и честите си пътувания, никога не е искал да живее на друго място.
“Нашата държава си е много хубава, а ние сме много хубав народ”, казва Методи и не съветва никого да емигрира, защото вярва, че тук, стига да имаш желание да работиш, да имаш качества и амбиция най-вече, можеш да успееш.

***

Целия материал четете тук >>