Мартина Ганчева е водещ, репортер и международен редактор на Новините ON AIR по Bulgaria ON AIR. Тя е магистър по международни политически отношения и сигурност. Има подчертан интерес към Румъния и това не е случайно – завършила е румънска филология, автор е на редица анализи за медии и е търсен коментатор в ТВ студия по темата. Миналата година преведе автобиографичната книга на президента на северната ни съседка Клаус Йоханис. Следи отблизо и отразява събитията в Румъния. Мартина е автор на анализи по международни теми и прави интервюта с изявени личности от чужбина, които могат да разкажат вълнуващи, полезни и вдъхновяващи истории. Вижте кои са нейните "5 истории", които разказа пред в. "Сега".
РУМЪНИЯ
Първият ми досег с Румъния беше, когато посетих Букурещ в 10-и клас. Тогава мама беше на специализация в румънската столица, а аз в лятна ваканция. Изкарах две седмици при нея. Правехме дълги разходки. Опознах града. Беше в края на 90-те години, а нямаше мутри, нямаше бездомни кучета. Спокойно обикаляхме навън и след 22 часа. Букурещ ме заплени с широките си булеварди, добре поддържани паркове, уникални музеи, кокетния Стар град. И тази трайна следа, която остави в съзнанието ми, вероятно ме подтикна няколко години по-късно, вместо българска, да избера да следвам румънска филология. Защото с изпит по български език и литература това можех да запиша. Днес често ходя отвъд Дунава. Последният път беше през декември 2016 година, за парламентарните избори. С оператора Тодор Тодоров бяхме единственият български телевизионен екип, който отрази тези избори на място, с преки включвания по Bulgaria ON AIR. Не просто разговарях с хората за техните очаквания, надежди и страхове. Успях да интервюирам Клотилд Арманд – заместник-председател на третата водеща политическа сила по резултати, една сравнително нова партия с потенциал Съюз „Спасете Румъния“. Една французойка, избрала да гради политика в Букурещ. Беше уникално интервю. В градината пред Атенеума. Всички наоколо я разпознаха. Започнаха да я поздравяват. Искаха й автограф. Тя е много популярна в Румъния в момента. Другата интересна и вълнуваща среща беше с Клаудиу Кръчун – гласът на улицата в Румъния. Човекът, който оглавява протестите срещу дясноцентристкото правителство на Емил Бок, тези срещу добива на шистов газ в Рошия Монтана, а през зимата на 2015-а поведе народната революция срещу правителството на Виктор Понта след трагедията в клуб „Колектив“.
СРЕЩАТА С ТРАЯН БЪСЕСКУ
Беше май 2014-а година. Ден след изборите за Европейски парламент. Отново с оператора Тодор Тодоров бяхме командировани от Новините ON AIR в Букурещ с една единствена цел – интервю с тогавашния румънски президент Траян Бъсеску. Вълнението ми започна от момента, в който получих отговор „ДА“ от неговите пиари. В писмото имаше конкретна дата и час. Борих се с нокти и зъби за това интервю. Впрегнах всички възможни контакти в Румъния. Първо карах по каналния ред. Молба до президентството. Втора молба, трета. Факс. След като не получих отговор, намерих мобилния номер на говорителя на Бъсеску и му звъннах. Истината е, че щом румънците чуят някой чужденец да говори езика им, било то и с грешки, омекват! Седмица след телефонното ми обаждане дойде утвърдителният отговор. А в деня Х в Букурещ беше топло. И това допълнително ни сгорещи с оператора. Минахме през сериозна проверка преди да влезем в двореца Котрочени – резиденцията на държавния глава. След това имахме време да разпънем техниката. Толкова сме били притеснени, че си мислехме, че в стаята няма контакт и осветлението ни няма да проработи. За сметка на това екипът на Бъсеску беше изключително вежлив и ни помогна с всичко. Огромно беше вълнението и по време на самото интервю. Бъсеску пристигна като разярен бик, защото час по-рано Крин Антонеску – тогавашният лидер на национал-либералите беше подал оставка. Казах си: „Не е в настроение. Това интервю ще бъде пълен провал“. Нищо подобно! Получи се страхотен разговор. Макар дяволитото пламъче в очите на Траян Бъсеску да присъстваше през цялото време. Толкова сме му влезли под кожата, че след интервюто каза: „Това ли беше! Очаквах да е по-страшно“, и се снима с нас. Имахме още един повод за гордост. Бъсеску съобщи новината за оставката на Антонеску първо за Bulgaria ON AIR, а водещите румънски телевизии ни цитираха после.
МЕЧТАНАТА СРЕЩА, ЗАСЕГА „НА КНИГА“
Следващата ми цел е да се срещна с настоящия президент Клаус Йоханис. Не само от журналистически интерес, не само като човек, завършил румънска филология и познаващ политическия пейзаж отвъд Дунава - имам особен сантимент към държавния глава на северната ни съседка. Отразявах избирането му на този пост. А впоследствие преведох книгата му „Стъпка по стъпка“ на български. Автобиографията на Йоханис в оригинал ми подариха родителите ми. Знаеха колко много го харесвам. Баща ми, Бог да го прости, един ден ми каза: „Защо не се срещнеш с румънското издателство? Защо не преведеш книгата на български?”. Вечно ще съм му благодарна за тази идея. Идея, която издателство Curtea Veche прегърна. Харесахме се от първата среща в офиса им в Букурещ. Подкрепи ни Либералния Инстиут I.C. Bratianu от румънска страна и Ciela от българска. Перфектно работихме със Захари Карабашлиев. И той, и аз вярваме, че това е книга, която всеки политик трябва да има на нощното си шкафче. Четиво, което дава много отправни точки и в никакъв случай не е скучно. Ще се изумите от личността на този човек, от замаха на работата му и от скромността му, толкова нетипична за политик от такъв ранг. Спомням си, че превеждах книгата през лятото, в свободните часове преди и след работа. По никакъв начин не ми натежа. Месеци наред трупам въпроси към него, а сега са още повече, в контекста на актуалните събития в Румъния.
НАЙ-ГОЛЯМАТА ПРОФЕСИОНАЛНА ТРУДНОСТ
Случи се буквално преди дни. Румъния беше обхваната от най-големите протести след Революцията през 89-а година, а поради здравословни проблеми нямах никаква възможност да замина за Букурещ. Само месец по-рано бях отвъд Дунава, за да отразя парламентарните избори. Още тогава усетих, че в Румъния се задава криза. Не е трудно да се досетиш, че ляво правителство и десен президент трудно ще работят заедно. И си казах „Скоро ще се върна”. Но вместо това, в разгара на антикорупционните протести лежах в болница. Пропуснах голяма професионална възможност и го преживях наистина тежко.
Разбира се, няколко дни почти не мигнах. Когато на площад „Виктория“ излязоха над половин милион румънци, гледах онлайн румънски телевизии, четях агенциите, гледах всички репортажи на колегата ми репортер в Bulgaria ON AIR Методи Владимиров от Букурещ. Включвах се с коментари в много медии, помагах дистанционно с каквото мога. Когато съм в състояние да се върна там, ще мога да продължа да следя темата без да съм пропуснала нищо. Нямам търпение.
СРЕЩАТА СЪС СВЕТОВНИ ЗНАМЕНИТОСТИ
През последните месеци имах уникалната възможност да се срещна с кураторите на изложбата на Браян Адамс - Анке Дегенхарт и Мат Хъмфри, с американския журналист Кевин Сайтс, с холандския фотограф Ървин Олаф, с рекламния гуру Луис Басат, с турската Агата Кристи – писателката Есмахан Айкол. Всеки от тях е малка Вселена, обогатява те, служи ти като ориентир, можеш да си свериш часовника или компаса, да разбереш ти къде си – като обща култура, светоглед, възприятия. Такива хора са като черешката на невероятно вкусния пай към следобедното ти кафе. Анке Дегенхарт и Мат Хъмфри допуснаха единствено екипът на Bulgaria ON AIR да снима изложбата преди нейното официално откриване. Американският военен кореспондент Кевин Сайтс ни позволи да надникнем в раницата, която носи по горещи точки. Бил е на най-опасните места в света, винаги се е страхувал, но с времето се учи какви са опасностите и как да се опази от тях. Като истинска драма в репортажите си определя историята на хората.
С Луис Басат станахме приятели. Много ме впечатли отношението му към работата – той се занимава с реклама повече от 50 години, но в интервюто сподели, че никога не е имал за цел да се рекламира, не е правил нищо специално, просто цял живот е давал най-доброто от себе си. Интересно бе и мнението му, че креативността е съвкупност от неща, които никога не са били комбинирани. Записва си всички мисли и идеи в дневник, за да може съзнанието му да е свободно да мисли и създава нови неща. Емоционална беше и срещата с турската писателка Есмахан Айкол. Само няколко седмици преди атентата в Истанбул. Тя не се чувства свободна в Истанбул – град, който се промени на 180 градуса много бързо. Въпреки това избира да остане, защото там в момента е рай за един криминален писател, който иска да изследва различните персонажи, както тя се изрази. Такива срещи се помнят цял живот. Карат те да пулсираш дълго след това. Мечтая един ден да издам книга, в която да събера всички интервюта с тези хора. За да накарам и другите да пулсират!