Журналистът от Offnews.bg Мая Младенова разговаря с медийния експерт и доскоро председател на СЕМ доц. Георги Лозанов за предстоящата предизборна кампания, за това как да се ориентираме в морето от информация в ерата на постистината и за първото му авторско предаване "Необичайните заподозрени", което ще направи дебюта си в 19 ч. днес по телевизия Bulgaria ON AIR и ще се излъчва всяка неделя по същото време.
Доц. Лозанов, обръщате ролите и заставате в ролята на журналист в първото си авторско предаване по тв "Bulgaria On Air"? Какво Ви мотивира?
Ролята не ми е толкова нова, най-малкото защото като заместник-главен редактор на вестник „Култура” от началото на прехода до сега се занимавам с журналистика в сферата на културата, години наред съм бил и колумнист на вестник „24 часа”, а преди това на „Стандарт”. Преди 1989 г. пък съм автор филми и репортажи в БНТ за фотография, изобразително изкуство, литература…
Ще кажете, че това не е съвсем журналистика и ще сте прави, но и предаването ми няма да е съвсем журналистическо. То ще се стреми да съчетава нейните похвати с един жанрово свободен разговор за по-едрите проблеми зад дневния ред на седмицата.
Доскоро, като си представех скептичните реакции, нямах смелост да предложа подобен телевизионен проект: ти, който фъфлиш почти колкото Любо Дилов и говориш с прекалено дълги изречения, искаш да се събереш с други като теб, за да приспите зрителите от скука…
Рейтинговият страх от скуката обаче е най-голямата медийна цензура днес, защото „по условие” те лишава от истини, до които се достига по сложен път, а съвременният свят е достатъчно сложен, за да няма други. И на тяхно място с активното съдействие на собственици, продуценти и на масовата аудитория се разположиха жълти, кафяви, пропагандни и пр. ерзаци. Винаги ги е имало, но никога не са били така влиятелни и то в демократичните държави.
И както е известно, през 2016-а се случиха политически събития, които накараха западния човек да се усъмни дали живее в общество на истината, като нарече това безпокойство постистина.
Струва ми се, че естественият рефлекс на самозащита ще е връщането на интереса към по-бавното аргументирано говорене, че вече няма да е достатъчно да „туитваш” нещо, а ще трябва да обясниш и защо мислиш така. Ето това ме мотивира да правя предаване, като, разбира се, си давам сметка, че то ще е експеримент и съм благодарен на Bulgaria ON AIR, че реши да рискува с мен.
Какви истини ще търсите в предаването?
Такива, които са изместени от постистината, от произвола на личните мнения, ирационалността на колективните емоции и стратегиите на професионалните манипулатори.
Например, първата тема в първото ми предаване ще е: „Идва ли ляв президент?” Видим е стремежът Румен Радев да бъде поставен извън координатната система на лявото и дясното в българската политика, съпътстван от нарастващи гласове, които твърдят, че подобно разделение вече не съществува. В това може да има нещо вярно, ако се опитваме да дефинираме политическия профил на такива бенефициенти на постистината като Тръмп, или ако пренасяме понятията наготово от западните общества. У нас обаче те са получили съвсем различно историческо съдържание: дясното е преди всичко знак на съпротива към тоталитарното общество от времето на соца и неговите посттоалирани трансформации, докато местното ляво търси начини да запази старите йерархии и влиянието на бившия Съветски съюз. Така че, когато казваш, че лявото и дясното вече не съществуват преди да сме заживели в развита демокрация, признаваш „служебна победа” на лявото.
Цялото интервю четете тук >>